— Смятате ли, че трябва да си подстрижа косата, мистър Чарли Полсън?
Чарли я погледна изненадано.
— Защо?
— Защото се чудя. Това е толкова сигурен и лесен начин за привличане на вниманието.
Чарли се усмихна мило. Той не знаеше, че думите й бяха репетирани. Отвърна й, че не разбира много от къси коси. Обаче Бърнис беше затова до него — за да го осведоми.
— Разбирате ли, искам да бъда един вид жена вамп — съобщи му спокойно тя и продължи да му обяснява, че късо подстриганата коса била необходимо предварително условие. Каза още, че искала да го помоли за съвет, тъй като била чувала колко критичен бил спрямо момичетата.
Чарли, който разбираше от женска психология толкова, колкото и от душевното състояние на будистите по време на съзерцание, се почувствува донякъде поласкан.
— Тъй че реших — продължи тя, като повиши леко глас — в началото на другата седмица да отида в бръснарницата на хотел „Севие“, да седна на първия стол и да се подстрижа. — Като забеляза, че седящите наблизо са прекъснали разговорите си и са се заслушали, тя се позапъна, но само след моментно объркване обучението на Марджори си каза думата и Бърнис завърши речта си към всички наоколо: — Разбира се, влизането ще става с платени билети, но ако всички дойдете да ми давате кураж, ще раздам пропуски за вътрешните места.
Последва вълна от одобрителен смях и под негово прикритие Дж. Рийс Стодард се наведе бързо и й прошепна в ухото:
— Взимам една ложа още сега.
Тя го погледна в очите и се усмихна така, като че ли беше казал нещо изключително остроумно.
— Харесваш ли късите коси? — попита я все така тихо Дж. Рийс.
— Мисля, че са неморални — отвърна му сериозно Бърнис. — Но разбира се, човек трябва или да развлича хората, или да ги храни, или да ги шокира. — Марджори бе взела последната реплика от Оскар Уайлд. От страна на мъжете тя бе посрещната с лек смях, а от страна на момичетата — със серия бързи втренчени погледи.
След това, все едно че не бе казвала нищо остроумно или важно, Бърнис отново се обърна към Чарли и прошепна доверително в ухото му:
— Бих искала да чуя мнението ви за няколко души. Според мен вие сте голям познавач на човешките характери.
Чарли се развълнува леко и й направи един завоалиран комплимент, като й разля, без да иска, водата.
Два часа по-късно, както си стоеше в редицата на мъжете и гледаше разсеяно танцуващите, като се чудеше къде и с кого бе изчезнала Марджори, Уорън Макинтайър забеляза, че постепенно в съзнанието му се набива един факт, което нямаше нищо общо с мислите му — а именно, че в последните пет минути Бърнис, братовчедката на Марджори, на няколко пъти бе сменила партньорите си. Затвори очи, после ги отвори и я погледна отново. Допреди няколко минути танцуваше с един гостуващ младеж, което беше лесно обяснимо — гостуващите момчета нямаха представа. Но сега беше с друг, а към нея се бе запътил с решителен поглед Чарли Полсън. Странно — Чарли рядко танцуваше с повече от три момичета на вечер.
Уорън искрено се учуди, когато, след като размяната бе направена, освободеният младеж се оказа не някой друг, а самият Дж. Рийс Стодард. Освен това той съвсем не изглеждаше доволен от отърваването. Следващия път, когато Бърнис го наближи, Уорън се вгледа в нея внимателно. Да, тя беше хубава, определено хубава и тази вечер лицето й изглеждаше наистина оживено. На него беше изписано онова изражение, което нито една жена, колкото и добра артистка да е, не може да имитира успешно — видът й беше на момиче, което се чувства чудесно. Хареса му начинът, по който бяха подредени косите й, и се почуди дали блясъкът им се дължеше на брилянтин. Роклята й също беше хубава — тъмночервена, тя подчертаваше черните й очи и руменото й лице. Спомни си, че когато я видя за първи път в града, я беше взел за хубава, преди да бе разбрал, че е тъпа. Колко жалко, че беше тъпа — тъпите момичета бяха непоносими; въпреки всичко обаче определено беше хубава.
Мислите му се върнаха към Марджори. И това нейно изчезване щеше да бъде като всички останали. Когато се появи, щеше да я попита къде е била и тя щеше да му отвърне рязко, че това не е негова работа. Жалко, че беше толкова сигурна в него. Беше спокойна, защото знаеше, че никое друго момиче в града не го интересува; предизвикваше го да се влюби в Дженевив или Робърта.