Неочаквано, без да иска, той се разсмя — кратък и рязък смях, след което, стреснат от самия себе си се обърна и закрачи бързо обратно.
— Ей, момче!
Декстър спря.
— Момче…
Нямаше съмнение, че викаше него. Не стига това, ами и го дари с онази абсурдна и невероятна усмивка, която най-малко една дузина мъже щяха да запазят в спомените си чак до средна възраст.
— Момче, знаеш ли къде е учителят по голф?
— Има урок.
— А знаеш ли къде е отговорникът на прислужниците?
— Още не е дошъл.
— Ааа. — В първия момент това я обърка. Тя пристъпи от десния на левия си крак.
— Искаме да вземем прислужник — каза гувернантката. — Мисис Мортимър Джоунс ни прати да играем голф, но не знаем как ще играем, ако не си вземем прислужник.
Тук тя бе възпряна от заплашителния поглед на мис Джоунс, последван незабавно от усмивка.
— Наблизо няма други прислужници освен мен — каза Декстър, — но аз трябва да стоя тук, докато дойде отговорникът.
— Ааа.
Мис Джоунс се оттегли заедно със свитата си и когато се отдалечиха на почетно разстояние от Декстър, подхванаха разгорещен разговор, който завърши с това, че мис Джоунс извади един от стиковете и го удари ядосано в земята. И за по-убедително го вдигна отново и щеше да го стовари яко върху гърдите на гувернантката, ако последната не го беше хванала и изтръгнала от ръката й.
— Гадна стара вещица! — изкрещя бясно мис Джоунс.
Последва нов спор. Понеже си помисли, че в сцената има комични елементи, Декстър го досмеша на няколко пъти, но се сдържаше, за да не го чуят. Не можеше да не се подаде на чудовищното убеждение, че момиченцето има право да бие гувернантката си.
Положението бе разрешено от случайната поява на отговорника, на когото гувернантката веднага се изжалва:
— Мис Джоунс трябва да получи едно момче прислужник, а това не иска.
— Мистър Маккена каза да чакам тук, докато дойдете — каза бързо Декстър.
— Е, той вече е тук. — Мис Джоунс се усмихна лъчезарно на отговорника. След това пусна торбата и заситни палаво към първата пясъчна площадка.
— Е? — обърна се отговорникът към Декстър. — Какво стоиш като препариран? Вземи стиковете на младата дама.
— Смятам днес да не работя — каза Декстър.
— Ти няма…
— Смятам да напусна.
Сериозността на решението му го изплаши. Беше най-предпочитаният прислужник и от никое друго място край езерото не би могъл да спечели тези трийсет долара, които взимаше тук всеки месец през лятото. Но бе получил силен емоционален шок и вълнението му изискваше дързък и незабавен отдушник.
Но не беше и чак толкова просто. Както много често щеше да се случва в бъдеще, Декстър несъзнателно бе воден от своите зимни мечти.
II
Е, разбира се, качеството и навременността на зимните му мечти не бяха едни и същи, но есенцията им оставаше. Няколко години по-късно те накараха Декстър да се откаже да следва търговия в щатския университет — баща му, който преуспяваше в този момент, щеше да му плаща скромна издръжка — заради несигурната авантюра да учи в по-стар и по-известен университет на Изток, където се притесняваше от ограничените си средства. Не си мислете обаче, че след като в началото зимните му мечти включваха размисли за богатите, у момчето имаше нещо чисто снобско. Декстър не търсеше близост с лъскавите вещи и бляскавите хора, а искаше да притежава самите лъскави вещи. Той често посягаше към най-хубавото, без да съзнава защо го желае — и понякога се сблъскваше с тайнствените откази и забрани, които си позволява животът. Именно с един от тези откази, а не с кариерата му като цяло, е свързан настоящият разказ.
Той забогатя. По много удивителен начин. Като завърши колежа, отиде в града, откъдето идваха богатите клиенти на езерото Блак Беър. Едва бе навършил двайсет и три, още не бяха изминали и две години от пристигането му в града, а вече се намираха хора, които обичаха да заявяват: „Това се казва момче…“ Около него богаташките синове търгуваха смело с облигации, влагаха дръзко наследствата си или си тъпчеха главите с двайсет и четирите тома на курса по търговия на Джордж Вашингтон, докато Декстър взе хиляда долара на заем срещу дипломата си от колежа и надеждните си обещания и купи един дял в някаква обществена пералня.