Трета глава
През периода между вечерта, когато се завърнах у дома от колежа, и земетресението бях натрупала много наблюдения.
Например за татко. Обичах татко — любовта ми към него беше като своенравна крива, с много спадове, — но взех да забелязвам, че силната му воля не беше достатъчна, за да го направи приемлив като човек. Той бе постигнал почти всичко в живота си благодарение на своята практичност. Къде с късмет, къде с практичен усет бе успял да получи четвърт част от доходите в преуспяващия филмов бизнес — заедно с младия Стар. След този съдбоносен успех на него му е бил нужен просто инстинктът да се държи на повърхността. Разбира се, татко обичаше да разправя на Уол Стрийт каква тайнствена работа било това правенето на филми, но той всъщност нямаше представа и за най-елементарните неща в дублажа или дори в монтажа. Така както не бе съумял да почувствува Америка, когато като момче е работел в един бар в Балихиган. А що се отнася до усета му към разказа, той не беше по-добър, отколкото на някой търговски пътник. От друга страна, не страдаше от тайна пареза като… отиваше в студията още преди обяд и развил подозрителността си така, както се развива мускул, трудно се оставяше да го измамят за каквото и да било. Неговият късмет беше Стар. Но Стар беше и нещо друго — крайъгълен камък в киноиндустрията, като Едисън, Люмиер, Грифит или Чаплин. Той издигна киното много над обсега и силата на театъра и го въведе в неговата златна епоха — разбира се, преди да бъде установена цензурата.
Доказателство за първенствуващата му роля беше цялото това шпиониране около него — не просто за секретна информация или за оригинални технологически тайни, а преди всичко относно неговия усет за новите насоки във вкусовете, относно предположенията му накъде ще тръгнат нещата. Твърде много енергия му струваше парирането на тези опити. Налагаше му се да пази плановете си в тайна, да лавира, да действува по-бавно, поради което работата му трудно може да се опише, подобно на стратегията на някой генерал, където психологическият фактор ни се губи и ние в крайна сметка сме в състояние само да сумираме победите и пораженията. Но аз все пак искам да ви помогна да надзърнете в работата на Стар и тъкмо това е целта на по-нататъшния ми разказ. Той се базира отчасти върху една тема, която развих в колежа — „Денят на продуцента“, и отчасти върху собственото ми въображение. Повечето от обикновените случки съм съчинила сама, докато по-необичайните са истински.
Рано на сутринта след наводнението на един от балконите на административното здание се появи някакъв мъж. Според очевидец той постоял така известно време, после се покатерил на железните перила и се хвърлил с главата надолу към паважа. Счупена ръка.
Секретарката на Стар, мис Дулън, му разказа всичко това, когато в девет часа той й позвъни да се яви при него. Беше спал в кабинета си, без да усети малката суматоха.
— Пийт Заврас ли? — възкликна той. — Операторът?
— Отведоха го на лекар. Няма да пишат във вестниците.
— Ама че работа. Бях чул, че бил зле материално, но не знам защо. Преди две години, когато снима с нас, нямаше никакви проблеми. А и защо е трябвало да дойде тук? Как е влязъл?
— Със стария си пропуск — обясни Катрин Дулън. Тя приличаше на мършава граблива птица и беше съпруга на асистент-режисьор. — Може да е от земетресението.
— Той беше най-добрият оператор — каза Стар.
Дори и по-късно, когато чу за стотиците загинали в Лонг Бийч, не можеше да се отърси от мисълта за неуспешния опит за самоубийство… Нареди на Катрин Дулън да разучи цялата работа.
Първите вести от диктографа нахлуха в топлата утрин. Докато се бръснеше и пиеше кафе, Стар слушаше и се разпореждаше. Роби бил оставил следното съобщение: „Ако потрябвам на мистър Стар, предайте му да си гледа работата; аз спя.“ Един от актьорите бил болен или поне така смятал; губернаторът на Калифорния щял да пристигне в Холивуд начело на цяла група; един организатор набил жена си, понеже повредила филмовото копие, и трябвало да бъде „понижен на сценарист“ — последните три съобщения бяха работа за татко, освен ако актьорът нямаше договор лично със Стар. На една снимачна площадка в Канада паднал ранен сняг, а екипът вече бил там — Стар прегледа сценария на филма, за да измисли някакъв изход от положението. Нищо. Повика Катрин Дулън.