Помощничката на мис Дулън, Кейти, взе една книжна кесия и духна в нея, за да я разтвори.
— Това е класика още от кийстоуновско време133 — каза Майк на Боксли. После се обърна към Стар: — той знае ли какво значи класика?
— Значи класически номер — обясни Стар. — Джорджи Джесъл134 определя речта на Линкълн в Гетисбърг135 като „класика“.
Кейти пъхна отвора на надутата кесия в устата си. Майк застана с гръб към нея.
— Готови! — извика Кейти и сплеска кесията с длани.
Майк мигновено се хвана с две ръце за задника, подскочи във въздуха, плъзна един след друг краката си към пода и оставайки на място, размаха два пъти ръце като криле на птица…
— Двоен мах — обяви Стар.
… после изтича през отворената от разсилния мрежеста врата и изчезна нанякъде покрай прозореца, който гледаше към балкона.
— Мистър Стар — обади се мис Дулън, — мистър Хенсън ви търси по телефона от Ню Йорк.
Десетина минути по-късно той изключи диктографа и мис Дулън влезе в кабинета му. В приемната чака един киноактьор и иска да говори с него, каза мис Дулън.
— Кажете му, че съм излязъл през балкона — посъветва я Стар.
— Добре. Търси ви за четвърти път тази седмица. Изглежда много угрижен.
— Спомена ли за какво ме търси? Не би ли могъл да говори с мистър Брейди?
— Нищо не каза. След малко трябва да влезете в заседание. Отвън са мис Мелъни и мистър Уайт. Мистър Броука е в съседната стая, в кабинета на мистър Райнмънд.
— Кажете на мистър Родригес да влезе. Обяснете му, че имам само няколко минути на разположение.
Когато красивият актьор влезе, Стар остана прав.
— Какво е това, което не може да чака? — попита той с благ тон.
Актьорът изчака да излезе мис Дулън.
— Мънро, аз съм свършен — продума той. — Трябваше да те видя.
— Свършен! — възкликна Стар. — Не чете ли „Варайъти“? Твоят филм се е задържал в „Рокси“, а в Чикаго само миналата седмица е донесъл тридесет и седем хиляди.
— Точно това е най-лошото. Това е трагедията. Получих всичко, каквото исках, но сега то не значи нищо за мен.
— Защо, по-добре ми обясни.
— Всичко между мен и Естер е свършено. Завинаги.
— Спречкване?
— Не, по-лошо, не мога дори да говоря за това. Целият съм зашеметен. Щурам се като луд. Играя ролята си като насън.
— Не съм забелязал — успокои го Стар. — Във вчерашните кадри беше великолепен.
— Наистина ли? Това само показва, че никой нищо не подозира.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че се разделяте с Естер?
— Предполагам, че ще се стигне и дотам. Да, неминуемо ще се стигне.
— Тогава какво има? — попита Стар нетърпеливо. — Да не би да е влязла в стаята ти, без да почука?
— О, не, друга няма. Вината е у мен. Аз съм свършен.
Изведнъж Стар го разбра.
— Откъде знаеш?
— Така е вече от шест седмици.
— Въобразяваш си — каза Стар. — Ходи ли на лекар?
Актьорът кимна.
— Всичко опитах. Даже… един ден в отчаянието си отидох при… при Кларис. Напразно. Край с мене.
За момент Стар изпита дяволитото желание да му каже да отиде да говори с Брейди. Брейди се занимаваше с въпросите на рекламата. Или това беше личен въпрос? Той се извърна за момент, овладя изражението си и отново погледна актьора.
— Ходих при Пат Брейди — каза Родригес, сякаш отгатнал мислите му. — Той ми даде цял куп фалшиви съвети и аз ги изпълних всичките, но нищо не излезе. На вечеря двамата с Естер седим един срещу друг и мен ме е срам да я погледна. Тя се държи много на ниво, но мен ме е срам. Непрекъснато ме е срам. Мисля, че „Дъждовен ден“ докара двадесет и пет хиляди в Демоин и счупи всички рекорди в Сейнт Луис, а в Канзас спечели двадесет и седем хиляди. Получавам купища писма от почитателки, а ето че вечер ме е страх да се прибера вкъщи, страх ме е да си легна.
Стар се почувствува леко потиснат. В началото, когато актьорът влезе в стаята му, възнамеряваше да го покани на едно парти, но сега вече не му се струваше подходящо. Какво ще прави на партито с този товар върху плещите си? Стар го видя във въображението си как се щура, унесен, от гост на гост, с коктейл в ръката си и с мисълта за двадесетте и седем хиляди печалба.
— Затова дойдох при теб, Мънро. Ти винаги намираш изход. Казах си: ще попитам Мънро, дори и да ме посъветва да се самоубия.
133
134
135