Уайли Уайт, разбира се, навсякъде по света би бил преценяван като интелектуалец от втора ръка. Той беше образован и бъбрив, едновременно простодушен и прозорлив, в някои моменти отнесен и затворен в себе си. Завистта му към Стар се проявяваше в редки мигове на непредпазливост и беше примесена с възхищение и дори обич.
— Крайният срок за предаването на филма е след две седмици, считано от събота — обяви Стар. — Мисля, че, общо взето, работата върви добре, много неща са оправени.
Райнмънд и двамата сценаристи се поздравиха взаимно с поглед.
— С изключение на едно — продължи замислено Стар. — Не виждам за какво въобще трябва да се прави такъв филм. Ето защо реших да го сваля.
За момент всички мълчаха стъписани, след което се чуха тихи протести, объркани въпроси.
— Не сте виновни вие — обясни Стар. — Мислех си, че във филма има нещо, което обаче го няма — това е. — Той се поколеба. В погледа му, отправен към Райнмънд, се четеше съжаление. — Жалко, защото сценарият беше добър. Платихме петдесет хиляди за него.
— Какво му е на филма, Мънро? — попита Броука с рязък глас.
— Едва ли си струва да влизаме в подробности — отвърна Стар.
Райнмънд и Уайли Уайт се питаха как щеше да им се отрази всичко това в професионално отношение. Райнмънд вече имаше зад гърба си два филма за тази година, но Уайли Уайт се нуждаеше от известен актив, за да подготви завръщането си в киното. Джейн Мелъни наблюдаваше Стар внимателно със своите малки, хлътнали като на череп, очи.
— Не можеш ли да ни кажеш нещо повече? — попита Райнмънд. — Ударът не е малък, Мънро.
— Просто лично аз не бих ангажирал Маргарет Съливан — каза Стар. — Нито пък Коулман. Не бих ги посъветвал да играят…
— По-конкретно, Мънро — помоли Уайли Уайт. — Какво не ти харесва? Сцените? Диалогът? Хуморът? Композицията?
Стар взе сценария от бюрото си, после го пусна, сякаш беше много тежък и не можеше да се справи с него физически.
— Не ми харесват героите. Не бих искал да се срещам с тях — ако знам, че ще бъдат някъде, аз ще отида другаде.
Райнмънд се усмихна, но в очите му имаше тревога.
— Критиката ти е убийствена — рече той. — А аз си мислех, че героите са доста интересни.
— И аз — намеси се Броука. — Мислех, че Ем е много симпатична.
— Така ли? — попита рязко Стар. — Пък аз почти не можах да я възприема като жив човек. А след като видях и края, си казах: „Е, и какво от това?“
— Сигурно може да се направи нещо — намеси се Райнмънд. — На нас естествено ни е много криво. Нали всички заедно приехме тази структура на филма…
— Но разказът не е същият — възрази Стар. — Много пъти съм ви казвал, че първото нещо, което решавам, е какъв тип разказ искам. Може във всяко друго отношение да правим промени, но щом веднъж сме определили какъв да бъде разказът, трябва да се придържаме към него с всяка реплика, с всеки жест. Този разказ не е от типа, който искам. Онзи, дето приехме първоначално, притежаваше блясък, яркост — това беше една жизнерадостна история. Докато този сега е пълен със съмнения и колебания. Героят и героинята престават да се обичат заради дреболии — после отново започват да се обичат, пак заради дреболии. След първия епизод на зрителя вече му е все едно дали те двамата въобще ще се видят отново, или не.
— Грешката е моя — неочаквано се обади Уайли Уайт. — Слушай, Мънро, струва ми се, че стенографките вече не изпитват онова нямо благоговение към своите шефове, както през хиляда деветстотин двадесет и девета година. Тях са ги уволнявали, те са виждали шефовете си паникьосани. Светът се е променил, това е.
Стар го погледна нетърпеливо и кимна леко с глава.
— Сега не говорим за това — каза той. — Основното в тази история е, че момичето действително изпитва нямо благоговение към своя шеф, ако трябва да използувам твоето определение. И нищо не сочи, че той е изпадал в паника. Когато я караш да се съмнява в него по какъвто и да било повод, тогава вече се получава друга история. Или по-точно — не се получава нищо. Този тип хора не са склонни към интроспекции — това трябва да ти бъде ясно — и аз ги искам такива. Ако желая да направя филм по сценарий на Юджийн О’Нийл, ще платя за такъв сценарий.