Джейн Мелъни, която до този момент не беше свалила поглед от Стар, разбра, че нещата ще се оправят. Ако той наистина бе искал да отхвърли филма, нямаше да се впусне в толкова разговори. Тя беше участвувала в играта най-дълго от всички, с изключение на Броука, с когото преди двадесет години бе изкарала една тридневна любов.
Стар се обърна към Райнмънд:
— Райни, още по подбора на актьорите трябваше да разбереш какъв филм искам. Започнах да отбелязвам репликите, които Корлис и Маккелуей не биха могли да произнесат, но не можах да довърша — изморих се. Запомни едно за в бъдеще — щом поръчам лимузина, значи искам точно такъв тип кола. Ако ще да ми намериш най-бързата състезателна кола в света, пак няма да е подходяща. Та така — добави Стар и се огледа, — да продължаваме ли по-нататък? След като ви казах, че филмът не ми харесва — като тип филм. Да продължаваме ли? Имаме две седмици. В края на втората ще започнем снимките с Корлис и Маккелуей — за филма такъв, какъвто е сега или какъвто ще бъде след промените. Струва ли си труда?
— Разбира се — обади се Райнмънд. — Мисля, че си струва. Самият аз се чувствувам виновен. Трябваше да предупредя Уайли. На мен ми се виждаше, че някои от идеите му са добри.
— Мънро е прав — грубо се намеси Броука. — През цялото време имах усещането, че нещо куца, но не можех да определя какво.
Уайли и Джейн го стрелнаха презрително и се спогледаха.
— А вие, сценаристите, мислите ли, че работата ще ви запали отново? — попита Стар не без благост в гласа. — Или да опитаме някой нов?
— Аз бих искал да пробвам още веднъж — каза Уайли.
— А ти, Джейн?
Тя кимна леко.
— Какво мислиш за момичето? — попита Стар.
— Естествено, че я харесвам.
— По-добре недей — предупреди я Стар. — Десет милиона американци ще се възмутят от това момиче, ако то се появи на екрана. Филмът продължава час и двадесет и пет минути — ако през една трета от това време показвате как една жена мами един мъж, то ще създадете впечатлението, че тя е една трета фльорца.
— А това много ли е? — лукаво попита Джейн и всички се изсмяха.
— За мен да — отговори замислено Стар. — Нищо, че за бюрото на Хейс137 може и да не е. Ако искате да нарисувате на гърба й алена буква138 — добре, само че тогава историята ще бъде съвсем различна. Няма да е тази. Тук става дума за една бъдеща съпруга и майка. Обаче… обаче…
Той насочи молива си към Уайли Уайт.
— … у нея има толкова страст, колкото у тази фигурка „Оскар“ на бюрото ми.
— Глупости! — извика Уайли. — Та тя е цялата само страст. Защо отива при…
— Да, тя наистина е доста разпусната — прекъсна го Стар, — но нищо повече. В сценария има една сцена, която е по-добра от всичко останало, дето измъдрихте, но вие взехте, че я изхвърлихте. Сцената, в която тя се опитва да накара времето да минава по-бързо, като бута стрелката на часовника напред.
— Тази сцена някак не се връзваше — каза извинително Уайли.
— Както и да е — продължи Стар, — аз имам петдесетина идеи. Сега ще извикам мис Дулън. — Той натисна един бутон. — И ако нещо не ви стане ясно, обаждайте се…
Мис Дулън се вмъкна в стаята почти незабелязано. Стар закрачи бързо и започна да диктува. Най-напред искаше да им обясни какъв тип момиче е героинята — какъв тип момиче според него е подходящ за случая. Тя е съвършена, с два-три дребни недостатъка, както в сценария — съвършена не защото публиката я иска такава, а защото Стар желае да види такъв тип момиче в такъв тип филм. Ясно ли е? Това не е характерна роля. Момичето е въплъщение на здраве, жизненост, амбициозност и любов. Най-същественото в цялата история е ситуацията, в която се озовава героинята. Тя научава една тайна, която засяга живота на много хора. Могат да се направят две неща — едното правилно, другото неправилно; в началото не е ясно кое какво е, но когато се изяснява, тя веднага избира правилното. Ето каква е историята — проста, чиста, ведра. Без никакви колебания.
— Девойката никога не е чувала думата „безработица“ — въздъхна Стар. — Все едно, че живее в хиляда деветстотин двадесет и девета година. Ясно ли е сега какъв образ искам?
— Напълно ясно, Мънро.
137
138
Тук се прави паралел със съдбата на главната героиня на романа „Алената буква“ от големия американски писател Натаниъл Хоторн, която трябва да изкупи греха си, задето е родила незаконно дете, като цял живот носи изписана на гръдта си алената буква „А“.