Старият Маркъс все още проявяваше обезпокояваща жизнеустойчивост. Някакъв неподдаващ се на атрофия инстинкт го предупреждаваше за всяка опасност, за всеки заговор срещу него — самият той ставаше най-опасен, когато другите смятаха, че са го притиснали до стената. Сивкавото му лице бе придобило такъв замръзнал израз, че дори онези, които бяха свикнали да дебнат тика на едното му око, вече не можеха да го видят. Природата го беше прикрила с кичурче бели косми; бронята му бе станала непроницаема.
Маркъс беше най-старият, а Стар най-младият от групата; наистина вече не чак толкова млад, но навремето, когато за първи път седна сред тези мъже, той беше момче-чудо на двадесет и две години — финансист сред финансисти. Можеше да изчислява разходите наум със скорост и точност, които ги зашеметяваха — защото те не бяха магьосници, нито дори експерти в това отношение въпреки общоприетата представа за финансовите способности на евреите. Повечето дължаха успеха си на различни други свои качества. Но там, където работата се върши от група хора, течението влачи след себе си и не дотолкова компетентните, тъй че те с удоволствие оставяха на Стар заключителната дума, като дори изпитваха радостно вълнение, сякаш сами бяха взели участие, подобно на запалянковците на футболните мачове.
С времето Стар, както ще видим по-нататък, бе поизоставил тази си дейност, макар и все така да притежаваше забележителния си финансов талант.
Принц Аге седеше между Стар и Морт Флайшакър, юрисконсулта на компанията, а насреща му бе Джо Пополос, собственикът на киносалоните. Той изпитваше някаква неопределена, смътна враждебност към евреите, но се опитваше да се освободи от нея. Човек с буен характер, служил навремето в Чуждестранния легион, принцът смяташе, че евреите прекалено много треперят за собствената си кожа. И все пак беше склонен да приеме, че в Америка, поставени при по-други условия, те са може би по-различни, а Стар считаше за мъж на място във всяко едно отношение. Колкото до останалите (за него повечето бизнесмени бяха скучни тикове), за да направи окончателната си преценка, той се вслуша в Бернадотовата кръв, която течеше в жилите му.
Баща ми — ще го наричам мистър Брейди, както го наричаше принц Аге, когато ми разказа за този обяд — беше обезпокоен за някакъв филм и когато Лийнбаум си тръгна по-рано от другите, се премести на неговото място, точно срещу Стар.
— Мънро, как ти се вижда тази идея с филма за Латинска Америка? — попита той.
Принц Аге усети как в миг вниманието на всички прещрака към тях — усети го така ясно, сякаш няколкото чифта мигли бяха плеснали като криле. И отново настъпи тишина.
— Ще го снимаме — отговори Стар.
— Със същия бюджет? — попита Брейди.
Стар кимна.
— Но той е огромен — възкликна Брейди. — В тези тежки времена не можем да очакваме чудеса — няма да има втори „Ангелите на ада“, нито пък „Бен Хур“, когато харчиш на поразия, но после си възвръщаш парите.
Може би атаката е била подготвена предварително, тъй като в същия дух се обади и Пополос, гъркът:
— Днес такова несто не е изгодно, Мънро. Времената са други. Онова, дето го правехме, когато си играехме с парите, веце не мозем да го правим.
— А вие какво мислите, мистър Маркъс? — попита Стар.
Всички очи, следвайки неговите, се насочиха към другия край на масата, но мистър Маркъс, сякаш предварително предупреден, вече бе дал знак на личния си келнер зад него, че иска да стане, и в момента беше окръжен от ръцете на келнера като топка в баскетболен кош. Той ги изгледа така безпомощно, че човек трудно можеше да си го представи как понякога вечер танцува със своята млада приятелка — канадка.
— Мънро е нашият продуцентски гений — заяви Маркъс. — Аз вярвам и напълно разчитам на Мънро. Самият аз не съм видял наводнението.
Никой не продума, докато той излизаше от стаята.
— В момента от цялата страна няма да може да се съберат два милиона долара — обади се пак Брейди.
— Няма да мозе — повтори Пополос. — Ако сте да ги хванем за главите и да ги блъскаме, пак няма да мозе.
— Възможно е — съгласи се Стар. Почака миг, сякаш за да се увери, че всички го слушат, и продължи: — Мисля, че можем да разчитаме на милион и четвърт от прожекциите в страната. Дори на милион и половина. И на четвърт милион от чужбина.