„Значи това било то, киното“ — мислеше си той.
Внезапно Линкълн набоде с вилицата си едно триъгълно парче сладкиш и го натъпка в устата си и принц Аге, леко изплашен, забърза към Стар.
— Надявам се, че виждате това, което искахте — каза Стар, чувствувайки, че го бе пренебрегнал. — След половин час ще трябва да изгледам заснетия материал и тогава вие ще можете да обиколите колкото желаете снимачни площадки.
— Предпочитам да остана с вас — каза принц Аге.
— Ще отида да видя какви съобщения има за мен и след това ще тръгнем двамата заедно — обясни Стар.
Обаждал се беше японският консул във връзка с прожектирането на някакъв шпионски филм, който можело да нарани националните чувства на японците. Имаше и други телефонни обаждания и телеграми, както и нови сведения от Роби.
— Спомнил си е името на жената. Сигурен е, че е Смит — каза мис Дулън. — Бил й предложил да я заведе в снимачния павилион, за да й намери сухи обувки, но тя му отказала — така че не може да предявява никакъв иск към нас.
— И как да я издирим с това име — Смит. Много ми помогна! — Замисли се за миг, сетне нареди: — Поискайте от телефонната компания списъка на всички Смитовци, получили телефонни номера през последния месец. Обадете се на всичките.
— Добре.
Четвърта глава
— Здравей, Мънро — поздрави го Ред Райдингуд. — Приятно ми е да те видя при нас.
Стар го отмина, прекоси огромната снимачна площадка и се насочи към декора, представляващ великолепно обзаведена стая, където щяха да снимат утре. Режисьорът Райдингуд го последва, но много скоро разбра, че колкото и бързо да вървеше, Стар винаги успяваше да бъде с една-две крачки пред него. Долови симптома на недоволството — сам го бе проявявал по-рано. Някога имаше своя студия и там беше прилагал всички тия номера. С нищо не можеше да го учуди сега Стар. Той, Райдингуд, беше майстор по изграждането на ситуации и Стар, колкото и да се правеше на делови и експедитивен, не можеше да го надплува в собствените му води. Веднъж Голдуин се набърка в работата му и Райдингуд го накара да се опита да изиграе една роля пред очите на петдесет души — в резултат получи онова, което бе очаквал: възстановен бе собственият му авторитет.
Стар стигна до великолепния декор и там спря.
— Не струва — каза Райдингуд. — Никакво въображение. Както и да се освети…
— Защо трябваше да ме викаш заради това? — попита Стар и се приближи до него. — Защо не го обсъди с художниците?
— Не съм те молил да идваш дотук, Мънро.
— Нали искаше сам да си бъдеш организатор?
— Съжалявам, Мънро — все така невъзмутимо продължи Райдингуд, — но не съм те молил да идваш дотук.
Стар се обърна внезапно и тръгна обратно към камерите. Погледите на група зяпнали от почуда посетители за миг се преместиха от героинята на филма, обхванаха Стар и после разсеяно се насочиха отново към героинята. Те бяха Откриватели на Америка. Неведнъж бяха наблюдавали онази страна на ритуала, дето е предназначена за обикновените зрители, но сега тук виждаха как Мечтата се превръща в действителност.
Стар спря до стола й. Беше облечена в рокля с голямо деколте, което разкриваше яркочервения обрив по гърдите и гърба й. Преди всеки дубъл петната се замазваха с мехлем, който избърсваха веднага след това. Косата й беше червена и лепкава като засъхваща кръв, но в очите й имаше звезден блясък, който камерата улавяше.
Още неуспял да каже нещо, Стар чу един услужлив глас зад гърба си:
— Прекрасна е. Просто прекрасна.
Беше един от асистент-режисьорите, който с този комплимент целеше няколко неща. Хвалеше актрисата, за да не трябва да напряга бедната си кожа, като се навежда и ослушва. Хвалеше Стар, задето я бе ангажирал. Хвалеше със заобикалки и Райдингуд.
— Как е, как се чувствувате? — попита я любезно Стар.
— Чудесно — отговори тя, — само ако не бяха рекламните агенти.
Стар й смигна дружески.
— Ще ги държим настрана.
Името й вече бе станало синоним на думата „кучка“. Тя вероятно се бе постарала да прилича на кралица от комиксите за Тарзан, която по твърде тайнствен начин властвува над цял народ от чернокожи. Впрочем за нея всички останали хора на тоя свят бяха чернокожи. Такива хора като нея бяха неизбежно зло и обикновено ги ангажираха за не повече от един филм.