Райдингуд тръгна със Стар към изхода.
— Всичко е наред — каза режисьорът. — Тя прави каквото може.
Оттук вече нямаше да ги чуят. Стар спря внезапно и погледна Ред с искрящи от ярост очи.
— Това, което си заснел досега, е боклук — извика той. — Знаеш ли на какво ми прилича тя в пробните кадри — на „Мис Хранителни стоки“.
— Опитвам се да получа възможно най-доброто изпълнение…
— Ела с мен — каза Стар рязко.
— С теб? Да им дам ли почивка?
— Не се връщай — заповяда му Стар и бутна тапицираната външна врата.
Колата и шофьорът чакаха отвън. И минутите му бяха ценни.
— Качвай се — нареди Стар.
Сега вече Ред разбра, че положението е сериозно. Дори изведнъж проумя в какво се състои работата. Още първия ден момичето му бе стъпило на врата с грубия си рязък език. Той обичаше да има мир и предпочете да я остави да изиграе как да е ролята си, отколкото да създава неприятности.
Стар сякаш продължи мислите му.
— Ти не можеш да се справиш с нея — каза той. — Бях ти обяснил какво искам. Исках да я видя подла и гадна, а сега каква е — отегчена. Боя се, че ще трябва да се откажем, Ред.
— От филма ли?
— Не. Харли ще го направи.
— Добре, Мънро.
— Съжалявам, Ред. Ще опитаме нещо друго.
Колата спря пред административното здание.
— Да довърша ли тази сцена? — попита Ред.
— В момента довършват — каза Стар мрачно. — Харли е там.
— Как така, дявол да го вземе!
— Той влезе, след като ние излязохме. Наказах го снощи да прочете сценария.
— Слушай, Мънро…
— Днес съм много зает, Ред — отсече Стар. — Ти загуби интерес към филма още преди три дни.
„Неприятна история“ — помисли си Райдингуд. Това щеше да накърни положението му в студията, наистина леко, но щеше да го накърни, а вероятно и щеше да му попречи точно в този момент да се ожени за трети път, както възнамеряваше. Дори скандал не можеше да си позволи да направи — ако не си съгласен със Стар, няма какво да го разгласяваш. Стар беше най-важната фигура в Холивуд, той винаги, почти винаги беше прав.
— А сакото ми? — сети се изведнъж. — Оставих го на един стол в павилиона.
— Знам — отговори Стар. — Ето ти го.
Той толкова много се стараеше да бъде снизходителен към неуспеха на Райдингуд, та бе забравил, че носи сакото му.
„Прожекционната зала на мистър Стар“ представляваше миниатюрен киносалон с четири реда тапицирани столове. Пред първия ред имаше дълги маси с мъждиво светещи лампи, бутони и телефони. До стената се виждаше пиано, останало от зората на звуковото кино. Стаята беше боядисана и столовете тапицирани само преди година, но от дългите часове работа всичко вече имаше овехтял вид.
Стар идваше тук в два и половина, после отново в шест и половина и гледаше заснетия през деня материал. Тогава обикновено се усещаше свирепо, неистово напрежение, той работеше с faits accomplis — с крайния резултат от няколкомесечен труд: спазаряване, планиране, писане и преработване на написаното, подбиране на актьорите, изграждане на сцените, избиране на осветлението, репетиране, заснемане; с плода от блестящи интуитивни находки или от решения, продиктувани от отчаянието, апатията, интригантството или изнурителната работа. В тези моменти сложната маневра биваше преустановявана — чакаха се нареждания от боевата линия.
Освен Стар присъствуваха представители на всички технически отдели, заедно с организаторите и директорите на продукциите. Режисьорите не идваха на тези прожекции — формално, защото се смяташе, че вече са си свършили работата, но в действителност, защото тук, след като парите се лееха като сребърни потоци, не се щадяха критиките. Те деликатно стояха настрани.
Хората вече се бяха събрали. Стар влезе и бързо зае мястото си. Разговорите секнаха. Той се облегна, преметна крак през страничната облегалка на стола си и светлината в стаята бе угасена. На задния ред светна клечка кибрит — сетне настъпи тишина.
На екрана група френски канадци караха канутата си срещу течението на бързей. Сцената беше заснета в един резервоар в студията и подир всеки кадър, след като гласът на режисьора обявеше: „Стоп“, актьорите се отпускаха, изтриваха потта от челата си и понякога се смееха шумно — водата от резервоара спираше да шурти, илюзията свършваше. Единствените коментари на Стар бяха да каже кои кадри избира и да отбележи, че е свършена „добра работа“.