В следващата сцена, все още в бързея, канадска девойка (Клодет Колбърт) разговаряше с преносвача на трупи (Роналд Коулман), като гледаше надолу към него от едно кану. След като бяха прожектирани няколко метра лента, Стар изведнъж се обади:
— Резервоарът демонтиран ли е?
— Да, сър.
— Мънро, трябваше им за…
Стар прекъсна най-безцеремонно обясненията:
— Да се монтира веднага. Дайте да видим отново втората сцена.
Лампите веднага светнаха. Един от директорите стана от стола си и се изправи пред Стар.
— Чудесно изиграна сцена, а следва да я изхвърлим — каза Стар възмутено, но с тих глас. — Кадрите не са центрирани добре. Камерата трябва да е разположена така, че през цялото време, докато Клодет говори, да хваща красивата й глава, не е ли тъй? Хората отиват на кино тъкмо заради това — да гледат главата на едно красиво момиче. Кажете на Тим, че е можел да й спести напрежението, ако беше използувал дубльорката й.
Лампите отново изгаснаха. Директорът клекна до стола на Стар, за да не пречи. Показаха пак кадъра.
— Нали виждате? — попита Стар. — А освен това има косъм, там вдясно, забелязахте ли го? Проверете дали е на прожекционния апарат или на лентата.
Едва в края на сцената Клодет Колбърт бавно вдигна глава и разкри големите си влажни светли очи.
— Ето какво ни трябваше през цялото това време — каза Стар. — А и тя добре играе. Опитайте се утре, или дори още днес привечер, да заснемете сцената отново.
Пийт Заврас не би направил такава грешка. В цялата киноиндустрия нямаше и шестима оператори, на които да можеш да разчиташ напълно. Лампите светнаха; организаторът и директорът на продукцията си излязоха.
— Мънро, а сега този материал — бил е заснет вчера, получихме го късно снощи.
В стаята стана тъмно. На екрана се появи главата на Шива, огромна и невъзмутима, забравила, че само след няколко часа ще бъде отнесена от пороя. Около нея се тълпяха вярващи.
— Заснемете тази сцена повторно — внезапно се обади Стар, — като накарате две деца да яхнат главата. Проверете дали това няма да се сметне за богохулство, но мисля, че не е. На децата всичко им е позволено.
— Добре, Мънро.
Сребърен колан на дупки във формата на звезди… Смит, Джоунс или Браун… Търси се жена със сребърен колан, която…
Със следващия филм действието се премести в Ню Йорк, гангстерска история, и изведнъж Стар стана неспокоен.
— Тази сценка е боклук — извика той от тъмнината. — Написана е зле, актьорите не са подходящи, нищо не е направено както трябва. Тия типове въобще нямат престъпен вид. Приличат на маскирани пъзльовци. По дяволите, Лий, какво значи това?
— Сцената беше написана тази сутрин на място — обясни Лий Капър. — Бъртън искаше всичко да се заснеме в Шести павилион.
— Може, само че това е боклук. Няма смисъл да се снимат такива неща. Тя сама не си вярва на думите, нито пък Кари. „Обичам те“ в едър план — зрителите направо ще те освиркат! Освен това момичето е облечено безвкусно.
В тъмнината бе даден някакъв сигнал, прожекционният апарат спря, лампите светнаха. Стаята чакаше в пълно мълчание. Лицето на Стар беше безизразно.
— Кой написа тази сцена? — попита той след малко.
— Уайли Уайт.
— Трезвен ли беше?
— Разбира се.
Стар се замисли.
— До довечера възложете тази сцена на четирима други сценаристи. Вижте кого ще можете да намерите! Сидни Хауърд дойде ли?
— Пристигна тази сутрин.
— Говорете с него. Обяснете му какво искам. Девойката е смъртно уплашена — тя е вцепенена. Нищо повече. Човек не изпитва по три вида чувства наведнъж. Освен това Капър…
Художник-постановчикът проточи врат напред от мястото си на втория ред.
— Да?
— Нещо куца на декора.
Присъствуващите в залата размениха кратки погледи.
— Какво по-точно, Мънро?
— Това ти трябва да кажеш — отговори Стар. — Претрупан е, чак главата ти се замайва. Изглежда евтин.
— Да, но не е.
— Знам, че не е. Трябва да се пипне тук-там — малко, не много. Огледай го още веднъж. Може би мебелите са много или не са подходящи. Дали да не добавиш още един прозорец? Или защо не удължиш коридора, ще получиш по-голяма перспектива.