— Ще видя какво мога да направя.
Капър се измъкна от реда, гледайки часовника си.
— Започвам още сега — каза той. — Тази вечер ще работя и утре сутринта ще направим промяната.
— Добре, Лий, ще заснемеш отново тези сцени, нали?
— Да, Мънро.
— Вината поемам аз. Имате ли кадрите с боя?
— Сега идват.
Стар кимна. Капър излезе бързо и в стаята отново стана тъмно. На екрана четирима мъже провеждаха страхотно състезание по бой с юмруци в едно мазе.
— Вижте го Трейси — засмя се Стар. — Вижте го как се нахвърля на оная. Бас държа, че не му е за пръв път.
Мъжете се биеха отново и отново. Един и същи бой. Накрая те неизменно се обръщаха усмихнати един към друг, понякога побутваха противника си приятелски по рамото. В опасност бе единствено дубльорът, професионален боксьор, който би могъл да убие останалите трима. За него щеше да стане наистина опасно, ако те пренебрегнеха неговите наставления и започнеха да раздават удари накъдето им падне. Най-младият актьор обаче се страхуваше за лицето си и режисьорът, за да прикрие гримасите му, бе прибягнал до по-особени ракурси и бе вмъкнал допълнителни кадри.
После двама мъже се срещаха до безкрай на прага на една врата, разпознаваха се и си отиваха. Срещаха се, трепваха и си продължаваха по пътя.
Сетне някакво момиченце четеше под дърво, а над него, на един от клоните, седеше момченце и също четеше. На момиченцето му беше скучно, то искаше да си приказва с момченцето. Момченцето обаче не му обръщаше внимание. Огризката от ябълката, която ядеше, падна върху главата на момиченцето.
В тъмното се чу глас:
— Дългичко е, нали, Мънро?
— Ни най-малко — отговори Стар. — Чудесно е. Настроението е чудесно.
— А на мен ми се струваше доста дълго.
— Понякога тридесет сантиметра могат да бъдат прекалено дълги, а друг път сцена от половин километър може да е прекалено кратка. Искам да говоря с монтажиста, преди да се заеме с тази сцена — тя ще се запомни.
Оракулът си беше казал думата. Нямаше място за въпроси и отговори. Стар трябваше винаги да е прав, не почти винаги, а винаги — в противен случай цялата структура щеше да се стопи като масло.
Мина още час. На стената изникваха един след друг отрязъци от мечти, биваха анализирани, отстъпваха място на следващите, за да мечтаят по-късно над тях тълпите или за да бъдат отхвърлени. Краят бе известен чрез две актьорски проби — на един характерен актьор и на едно момиче. След текущия заснет материал, с неговия напрегнат ритъм, пробите бяха изгладени и завършени; наблюдаващите се разположиха удобно в столовете; Стар отпусна крака на пода. Всякакви мнения бяха добре дошли. Един от техническата група заяви, че с удоволствие би си съжителствувал с момичето; останалите не проявиха интерес.
— Някой ни бе изпратил пробни снимки на същото това момиче още преди две години. Тя може би е станала по-пробивна, но не и по-добра. Мъжа обаче го бива. Можем да го вземем за ролята на стария руски княз в „Степи“.
— Той си е бивш руски княз — обясни вторият режисьор, — но се срамува от този факт, защото е червен. Каза, че това е единствената роля, която никога не би пожелал да играе.
— Това е единствената роля, която би могъл да играе — отсече Стар.
Лампите светнаха. Стар зави дъвката си в обвивката й и я сложи в пепелника. Обърна се въпросително към секретарката си.
— Комбинираните снимки във Втори павилион — каза тя.
Стар се отби във Втори павилион и изгледа набързо комбинираните снимки, изкусно заснети на фона на други кинокадри. В кабинета на Маркъс имаше съвещание — обсъждаше се възможността да се направи филм по „Манон Леско“ с щастлив край. Стар повтори онова, което вече бе казал: че от век и половина това е едно касово произведение — дори и без щастлив край. Той беше упорит, а по това време на деня и красноречив, така че опонентите му се предадоха и преминаха на друга тема: организирането на спектакъл с помощта на десетина кинозвезди в полза на пострадалите от земетресението в Лонг Бийч. Във внезапен изблик на щедрост петима от присъствуващите предложиха общо двадесет и пет хиляди долара. Даваха много, но не така, както би дал един беден човек. У тях нямаше състрадание.
В кабинета му го чакаше известие от очния лекар, при когото бе изпратил Пийт Заврас — зрението на оператора е 9/10, почти идеално. В момента Заврас фотокопираше епикризата. Стар закрачи наперено из кабинета си, а мис Дулън го наблюдаваше с възхищение. Принц Аге се отби, за да му благодари за обиколката по снимачните площадки, и докато двамата приказваха, обади се един от организаторите и съобщи тайнствено, че сценаристите Тарлтън са „научили“ и възнамеряват да напуснат.