Забелязах я и я забравих. Седеше зад колоните, до маса, чието украшение бе една увехнала полузвезда, която, надявайки се да направи впечатление и да й предложат някоя епизодична роля, непрекъснато танцуваше с разни плашилоподобни мъже. Със срам си спомних за първия си бал, когато мама постоянно ме караше да танцувам с едно и също момче, за да бъда в центъра на вниманието. Полузвездата размени няколко приказки с хора от нашата маса, но без особен успех, тъй като ние бяхме „душата“ на бала, нещо като организационен комитет.
От наша гледна точка ни се струваше, че всички очакват нещо.
— Очакват да танцуваме, да се веселим — каза Уайли Уайт — както в доброто старо време. И като ни гледат, че не мърдаме от местата си, се умърлушват. Оттук идва и цялото това мъжествено униние — единственият начин да запазят самоуважението си е да играят хемингуеевски герои. Вътре в себе си обаче те мрачно ни мразят и ти го знаеш много добре.
Прав беше — много добре знаех, че след 1933 година богатите можеха да бъдат щастливи само сред себеравните си.
Видях Стар веднага щом се появи на горната площадка на полуосветеното широко стълбище. Застана с ръце в джобовете и огледа залата. Беше късно и лампите светеха сякаш по-слабо. Програмата беше приключила, само дето един човек все още носеше на гърба си плакат, на който пишеше, че в полунощ Соня Хени ще се пързаля на кънки върху гореща супа в Холивудския супник. Когато човекът танцуваше, надписът се виждаше добре, но вече не бе така смешен. Ако беше преди няколко години, в залата вече щеше да има доста пияни хора. Увехналата актриса сякаш се надяваше да ги открие с поглед, надничайки над рамото на партньора си. Проследих я с очи, когато се връщаше на масата си и…
… за моя изненада там видях Стар, който говореше с другата жена. Те се усмихваха един другиму, сякаш в момента започваше сътворението на света.
Стар не бе очаквал подобна среща, когато няколко минути преди това стоеше на горната площадка на стълбището. Закритата прожекция го бе разочаровала, а след нея пред самия киносалон бе имал разправия с Жак Лаборуиц, за която сега съжаляваше. Запътвайки се към нашата група, той забеляза Катлийн седнала съвсем сама до една дълга бяла маса.
В миг нещата се промениха. Колкото повече се приближаваше до нея, толкова повече фигурите на хората прилепваха към стените, докато накрая се превърнаха във фрески; бялата маса се удължи, преобрази се в олтар, до който жрицата седеше самотна. Почувствувал прилив на енергия в жилите си, той можеше дълго да седи пред масата й, да я гледа и да й се усмихва.
Служителите на жрицата се върнаха един по един на местата си — Стар и Катлийн отидоха да танцуват.
Когато тя се приближи до него, неговите представи за нея, няколко на брой, се размазаха, образът й стана нереален. Обикновено главата на една жена, видяна отблизо, я прави реална — но сега не стана така. Зашеметен, Стар поведе дамата си из целия дансинг, чак до края му, където, сякаш прекрачвайки през вълшебно огледало, двамата навлязоха в друг кръг от танцуващи, чиито лица изглеждаха познати и нищо повече. На това ново място той се разприказва, бързо и настойчиво:
— Как се казвате?
— Катлийн Муър.
— Катлийн Муър — повтори той.
— Нямам телефон, ако смятате да ми поискате номера.
— Кога ще дойдете в студията?
— Няма да мога. Наистина.
— Защо? Омъжена ли сте?
— Не.
— Не сте омъжена?
— Не, и никога не съм била. Но може би ще се омъжа.
— За някой от вашата маса ли?
— Не — засмя се тя. — Колко сте любопитен!
Но независимо от думите й Катлийн беше не по-малко развълнувана от Стар. Погледът й го подканваше към пламенна романтична връзка. И сякаш осъзнала това, тя каза изплашено:
— Трябва да се връщам на масата. Обещала съм този танц.
— Не искам да ви загубя. Хайде някой път да вечеряме или обядваме заедно.
— Не е възможно. — Изразът на лицето й обаче, ще не ще, говореше друго: „Не е невъзможно. Вратата все още е открехната; ако успеете, вмъкнете се през процепа. Но бързо, нямаме никакво време.“ — Трябва да се връщам — произнесе тя на глас. После отпусна ръце, спря да танцува и го погледна с нотка на присмехулна лекомисленост. — Когато съм с вас, ми е трудно да дишам — добави.
После се обърна, подхвана дългата си рокля и прекрачи обратно през вълшебното огледало. Стар я последва до нейната маса.