— Тогава какво има?
— Ами пак Мънро — рече той. — Пак този проклет малък холивудски Христос! Денонощно ми лази по нервите!
— Защо, какво стана? — попитах вече доста по-сдържано.
— Ами какво! Седи там като някакво проклето попче или равин и казва какво ще направи и какво няма да направи. Сега не мога да ти го разкажа, страшно съм ядосан. Хайде, няма ли да си тръгваш?
— Не искам да те оставя сам в такова състояние.
— Тръгвай, казвам ти!
Опитах се да го подуша, но той никога не пиеше.
— Иди да се срешиш — наредих му аз. — Искам да приемеш Марта Дод.
— Тук? После няма да мога въобще да се отърва от нея.
— Тогава отвън. Но най-напред се измий. И си смени ризата.
С престорена гримаса на примирение той влезе в малката баня до стаята. В кабинета беше горещо, сякаш прозорците са били затворени с часове, и вероятно от това му бе призляло. Ето защо реших да отворя два.
— Ти върви — викна татко иззад затворената врата на банята. — Аз ще дойда след малко.
— Бъди много любезен с нея — заръчах. — Но не снизходителен.
Сякаш Марта проговори в своя защита — от някакво място в стаята се чу продължителен сподавен стон. Бях изненадана, сетне направо смаяна, когато го чух отново — но не откъм банята, където беше татко, не някъде отвън, а от един шкаф, вграден в отсрещната стена. Откъде взех тази смелост — не знам, но изтичах натам и го отворих. Бърди Питърс, татковата секретарка, изпадна от шкафа чисто гола — също като труп във филм. Заедно с нея отвътре изскочи полъх от спарен въздух. Тя се свлече странично на пода, като в едната си ръка все още стискаше някакви дрехи, и остана да лежи там, окъпана в пот. Точно в този момент татко излезе от банята. Усещах присъствието му зад гърба си и без да се обръщам, го знаех точно как изглежда, тъй като и преди го бях изненадвала.
— Покрий я! — извиках и сама я покрих с едно одеяло от кушетката. — Покрий я, ти казвам!
Излязох от кабинета му. Когато Розмари Шмийл ме погледна, на лицето й се изписа ужас. Повече не видях нито нея, нито Бърди Питърс. Двете с Марта си тръгнахме и Марта ме попита:
— Какво има, мила?
И тъй като не й отговорих, добави:
— Ти направи каквото можа. Вероятно моментът не е бил подходящ. Знаеш ли сега какво ще ти предложа? Ще те заведа при една много мила англичанка. Видя ли оная вечер момичето от нашата маса, с което танцува Стар?
И така, с цената на едно кратко гмурване в семейната помия аз получих каквото исках.
Не си спомням много добре това наше посещение. Първо, защото тя не си беше у дома. Вратата беше отключена и Марта влезе в къщата, като викаше бодро и свойски: „Катлийн!“ Стаята, която видяхме, беше мебелирана оскъдно и безлично като в хотел; имаше цветя, но те не приличаха на подарени. Марта намери на масата една бележка, в която пишеше: „Остави роклята. Отидох да си търся работа. Ще ти се обадя утре.“
Марта я прочете два пъти, но бележката явно не беше за Стар. Почакахме пет минути. Къщите са много тихи, когато ги няма обитателите им. Не че очаквам хората да подскачат из тях, просто впечатлението ми е, че са много тихи. Почти тържествени. Може само някоя муха да шета из стаята, без да ти обръща внимание, и ъгълчето на пердето да се издува от ветреца.
— Каква ли пък работа търси? — учуди се Марта. — Последната неделя ходиха някъде със Стар.
Но аз вече бях загубила интерес. Ужасно ми беше неприятно, че съм тук. „Продуцентска кръв“ — помислих си отвратена. И панически бързо изкарах Марта навън, под лъчите на спокойното слънце. Никаква полза — чувствувах се все така зле. Винаги се бях гордяла с тялото си — то ми се струваше някак си геометрично, поради което всяко негово действие ми изглеждаше правилно. Вероятно няма такова място, в това число църквите, учрежденията, храмовете, където да не са се целували хора, но никой не ме беше напъхвал гола в една дупка в стената посред най-обикновен работен ден.
— Ако се намираш в дръгстор147 и искаш лекарство по рецепта… — започна Стар.
— Тоест в аптека? — попита Боксли.
— Ако се намираш в аптека — съгласи се Стар — и искаш лекарство по рецепта за някой от твоето семейство, на когото му е много лошо148…
— Който е много болен? — отново попита Боксли.
— Който е много болен. Ако тогава нещо отвън, през прозореца, привлече вниманието ти, ако разсее мислите ти и те заинтересува, то вероятно ще бъде, подходящо за филмов материал.
147
148
В английския език думата sick означава „болен“ обикновено когато е употребена като прилагателно. Субстантивираното прилагателно за „болен“ е ill.