— Недей да вярваш толкова на американците — усмихна се той. — Те може и да са неприкрити, но много бързо се променят.
— Наистина ли? — разтревожи се тя.
— Много бързо и рязко — допълни Стар. — И нищо не може да ги накара да се върнат назад.
— Караш ме да се плаша. Винаги съм се чувствувала толкова сигурна с американците.
Изведнъж тя му се видя така самотна, че той взе ръката й.
— Къде да отидем утре? — попита. — Искаш ли някъде на планина? Имам запланувани какви ли не неща, но няма да свърша нито едно. Ако тръгнем в четири, до вечерта ще стигнем.
— И аз не знам. Чувствувам се доста объркана. Сякаш не съм същото онова момиче, което пристигна в Калифорния, за да заживее нов живот.
Можеше да й го каже в този момент, да й каже: „Но това наистина е нов живот“, защото знаеше, че е така, знаеше, че сега вече няма да я остави току-така; но нещо друго му шепнеше да почака, да постъпи като възрастен човек, неромантик. И да не й казва нищо до утре. А тя го наблюдаваше, погледът й шареше по лицето му от челото до брадичката и отново нагоре, после още веднъж, с онова особено, бавно накланяне на главата встрани.
… Това е твоят шанс, Стар. Не го изпускай. Това е твоето момиче. Тя може да те спаси, да те раздвижи, да те върне към живота. Ще поеме грижата за теб, ще влее в жилите ти нови сили. Само че още сега я отведи със себе си — кажи й го и я отведи. Нито ти, нито тя знаете, че тази нощ някъде далече-далече Американеца е променил плановете си. В този момент неговият влак лети към Албукерк; разписанието се спазва точно. Няма закъснение. На сутринта той ще бъде тук.
… Шофьорът свърна по стръмния път към дома на Катлийн. Дори мракът навяваше уют — цялото това място, всичко, свързано с нея, беше като омагьосано за Стар: лимузината, полупостроената къща на брега, всички тези разстояния, които бяха изминали заедно из ширналия се град. Възвишението, по което се изкачваха сега, сякаш излъчваше някакво сияние, някаква нестихваща музика, която изпълваше душата му с възторг.
Когато й казваше „лека нощ“, Стар отново почувствува, че му е невъзможно да се отдели от нея, дори само за няколко часа. Той беше едва десетина години по-възрастен от нея, но като че ли го бе обхванала оная лудост, която се проявява при любовта на възрастен мъж към младо момиче. Това беше някаква дълбока и отчаяна потребност, някакъв часовников механизъм, който тиктакаше с ритъма на сърцето му и го подтикваше, противно на логиката на неговия живот, да мине покрай нея, да влезе в къщата й и да каже: „Оставам завинаги с теб.“
Катлийн чакаше, и тя обхваната от нерешителност — розовосребърен скреж, очакващ да бъде разтопен от пролетта. Тя беше европейка, покорна пред могъщата сила, но същевременно притежаваше някакво ожесточено чувство за собствено достойнство, което не й позволяваше да прекрачи границата. И освен това не хранеше никакви илюзии относно подбудите на принцовете.
— Утре ще заминем на планина — каза Стар. Хиляди хора разчитаха на неговата трезва преценка — ето как човек може най-ненадейно да изгуби качество, с което е живял двадесет години.
На следващата сутрин, събота, той беше много зает. В два часа, когато се върна от обяд, намери върху бюрото си купчина телеграми — параход на компанията, изчезнал в арктическите води; една кинозвезда изпаднала в немилост; някакъв сценарист завел срещу тях дело за един милион долара. Отвъд океана изтребваха нещастните евреи. Последната телеграма сякаш го ослепи:
„Днес по обяд се омъжих. Сбогом“ А върху един допълнително прикрепен етикет прочете: „Ползувайте телеграфните услуги на Уестърн Юниън Телеграм“
Шеста глава
Всичко това не ми беше известно. Заминах за Лейк Луис и когато се върнах, въобще не припарих до студията. Към средата на август сигурно щях да потегля за Източното крайбрежие, ако един ден Стар не ми се беше обадил по телефона вкъщи.
— Сесилия, ще те помоля за една услуга. Можеш ли да ми уредиш среща с някой член на комунистическата партия?
— С кого точно? — попитах изненадана.
— С когото и да е.
— При вас в студията няма ли достатъчно?
— Искам да се срещна с някой от главните — от Ню Йорк.
Предишното лято се занимавах много дейно с политика — тогава вероятно бих могла да му уредя среща с Хари Бриджис. Но след като съм се върнала в колежа, моят приятел загинал в автомобилна катастрофа и аз изгубих връзка с тези хора. Само бях чула, че в момента тук в Холивуд се намира един от редакторите на „Ню масиз“.