Бримър изглеждаше по същия начин както отец О’Нийл, когато веднъж в Ню Йорк обърна свещеническата си якичка, за да дойде с баща ми и мен на спектакъла на руския балет — съвсем не на място. Щом фотографът Бърни, който обикаляше из ресторанта, за да хване някоя тлъста риба, се приближи до нашата маса, Бримър заприлича на животно, хванато в капан, но Стар отпрати Бърни, а на мен така ми се искаше да ни снима.
За моя изненада Стар изпи три коктейла, един след друг.
— Сега вече ми е ясно, че си изживял любовно разочарование — подметнах аз.
— Защо мислиш така?
— Защото пиеш.
— Но аз не пия, Сесилия. Получавам киселини. Никога не съм се напивал.
— … два… три — изброих ги аз.
— Не съм се усетил. Дори вкуса им не съм усетил. Все ми се струваше, че нещо не е наред…
Погледът му изведнъж се изцъкли, но бързо се съживи.
— Пия за първи път от цяла седмица — обади се Бримър. — Когато служих във флотата, си взех пая от пиенето.
Погледът на Стар отново угасна — той ми смигна глуповато и каза:
— Значи това многознайно копеле е агитирало и флотата.
Бримър се поколеба как да приеме тази реплика. Накрая явно реши да я мине метър, защото леко се усмихна. Видях, че и Стар се усмихна. За мое облекчение всичко вървеше според добрата стара американска традиция и аз се опитах да овладея разговора, но изведнъж Стар като че ли се съвзе напълно.
— Ще ви дам един типичен пример — кратко и ясно се обърна той към Бримър. — Най-добрият режисьор в Холивуд — един човек, в чиято работа никога не се бъркам, — следвайки някакъв свой вътрешен импулс, вмъква във всеки филм по някой педераст или нещо подобно. Нещо гадно. При това го запечатва в сюжета като воден знак, така че да не мога да го махна. Във всеки един такъв случай Легионът на благоприличието ни напада и ние сме принудени да пожертвуваме нещо от някой хубав, честен филм.
— Типичен организационен проблем — заключи Бримър.
— Да, типичен — повтори Стар. — Това е една безкрайна битка. И ето сега този режисьор ми казва, че има зад гърба си Гилдията на режисьорите и аз не мога повече да потискам бедните. Виждате ли как само ми увеличавате проблемите!
— Това не ни засяга особено — усмихна се Бримър. — Не мисля, че ще постигнем много с режисьорите.
— Режисьорите ми бяха приятели — гордо заяви Стар.
Прозвуча ми като хвалбата на Едуард VII, че се е движил сред най-отбраното европейско общество.
— Но някои от тях не ми простиха, задето привлякох в киното театрални режисьори, когато дойде звукът. Това ги накара да заработят по-усърдно и да изучат по-добре занаята си, но въпреки това дълбоко в себе си не ми простиха. По същото време докарахме в Холивуд и цял куп нови сценаристи, които ми се струваха чудесни, докато в един момент всички не станаха червени.
В ресторанта влезе Гари Купър и седна на една ъглова маса заедно с група мъже, очевидно негови храненици, които си поемаха въздух, когато и той си поемаше, и не смееха да шукнат. Някаква жена в другия край на салона се обърна и се оказа, че това е Карол Ломбар — радвах се, че Бримър поне си напълни окото.
Стар си поръча уиски със сода, после, почти веднага, още едно. Не яде нищо друго освен няколко лъжици супа и наприказва какви ли не ужасни неща как всички били мързеливци и не знам си още какви, но това него въобще не го засягало, защото си имал достатъчно пари — точно такива приказки, каквито си говореха татко и неговите приятели. По едно време Стар очевидно осъзна, че казани в неподходяща компания, те звучат грозно — може би по-рано въобще не им е и обръщал внимание. Както и да е, накрая млъкна и изпи чаша силно кафе. Аз го обичах и това, което каза, не ми повлия, но ми беше неприятно, че Бримър ще си отиде с лошо впечатление. Вместо да се представи в ролята си на организаторски гений, Стар се правеше сега на някакъв злобен надзирател, и то до такава степен, че ако гледаше тази сцена на екрана, щеше веднага да я изхвърли.
— Аз съм човек, който прави филми — каза Стар сякаш за да смекчи предишното си поведение. — Обичам сценаристите и мисля, че ги разбирам. Не искам да гоня никой, който си гледа работата.
— И ние не го искаме — вметна Бримър с любезен тон. — Нашето желание е да ви превземем, докато сте процъфтяващо предприятие.
Стар кимна мрачно.
— Моето пък е да ви затворя в една стая със съдружниците ми. Те ще ви изтъкнат поне десет причини, поради които всички вие трябва да бъдете изгонени от града.