— Моля те, върви си — повторих.
— Съжалявам. Мога ли с нещо да помогна…
— Не. Само си върви. Разбирам те много добре.
Той отново погледна надолу, изпълнен с известно страхопочитание към безметежния покой на Стар, до който сам го бе докарал за по-малко от секунда. После бързо се отдалечи през тревата, а аз коленичих до Стар и го разтърсих. След миг той дойде в съзнание, сгърчи се страхотно и скочи на крака.
— Къде е той? — извика.
— Кой? — попитах с най-невинен глас.
— Американеца. Защо, по дяволите, трябваше да се омъжваш за него, глупачка с глупачка!
— Мънро. Той си отиде. А аз не съм се омъжвала за никого.
Бутнах го да седне в един стол.
— Отиде си още преди половин час — излъгах.
Топките за пинг-понг бяха пръснати из тревата като небесно съзвездие. Намокрих кърпичката си от една дъждовална машина и се върнах при Стар, но по него нямаше никакви синини — сигурно Бримър го бе ударил отстрани по главата. Той отиде зад едни дървета и повърна, чух го как разрови с крак пръстта, за да покрие повърнатото. Вече изглеждаше съвсем добре, но не искаше да влезе в къщата, преди да му дам нещо за изплакване на устата. Върнах обратно бутилката с уиски и донесох шишенцето с освежителна течност. Край на неговия злощастен опит да се напие. Била съм в компанията на студенти първокурсници, но такава липса на опит и на бакхусов дух не бях виждала. Много неприятности му се случиха тази вечер, но всичко вече свърши.
Влязохме в къщата. Готвачката каза, че татко, мистър Маркъс и Флайшакър са на верандата, затова останахме в „кожената“ стая. Където и да седнехме, все се хлъзгахме, та накрая аз се настаних върху една кожа на земята, а Стар на малко столче до мен.
— А аз ударих ли го? — попита той.
— Разбира се — излъгах. — И то доста силно.
— Не ми се вярва. — След малко добави: — Не исках да му причиня нищо лошо — само да го изгоня. Предполагам, че той се е уплашил и ме е ударил.
Нямах нищо против да си мисли, че нещата са се развили така.
— Сега му имаш зъб, нали?
— О, не. Бях пиян. — Той се огледа. — Никога досега не съм влизал в тази стая. Кой е вътрешният архитект? Някой от студията ли? Е, ще трябва вече да потеглям — продължи Стар с обичайния си приятен тон. — Искаш ли да отидем да пренощуваме в ранчото на Дъглас Феърбанкс? Сигурен съм, че той ще ти се зарадва много.
Така започнаха двете седмици, през които ни виждаха навсякъде заедно. За Луела беше достатъчна и едната, за да пише в рубриката си, че сме се оженили.154
Бележки към „Последният магнат“
Както е известно, това произведение остава недовършено поради преждевременната смърт на писателя. Според замисъла на Фицджералд (ако се съди по неговите бележки и по сведенията на хора, с които той е обсъждал романа си) по-нататъшното развитие на разказа е следното:
Наскоро след разговора си с Бримър, Стар заминава за Източното крайбрежие. Има опасност заплатите на работещите в студията да бъдат намалени и Стар отива да говори с акционерите — вероятно за да ги предума да направят икономии от другаде. Между него и Брейди от дълго време съществуват разногласия и борбата за надмощие в студията бързо върви към своята кулминация. Не е известно дали по време на това пътуване Стар е постигнал нещо от делова гледна точка и дали наистина целта на пътуването му е делова, но той между другото отива и във Вашингтон (за първи път в живота си) с намерението да разгледа града; предполага се, че авторът е възнамерявал тук да се върне към мотива от първата глава, когато други представители на Холивуд — Сесилия, Уайли Уайт и Мани Шуорц — отиват да разгледат дома на Андрю Джаксън, но не успяват да влязат в къщата, нито дори да я видят много ясно — тоест и в двата случая символично бива показано отношението между филмовата индустрия и американските идеали и традиции. Посред лято е. Вашингтон се задъхва от жега. Стар се разболява от летен грип и ходи из града, зашеметен от температурата и от атмосферната горещина. Той така и не успява да опознае града, както му се е искало.
Когато оздравява и се връща в Холивуд, установява, че Брейди се е възползувал от отсъствието му, за да намали заплатите с петдесет процента. Брейди събрал сценаристите и със сълзи на очи им държал една реч как той и другите административни шефове ще намалят заплатите си, ако сценаристите също се съгласят да бъдат намалени техните. При това положение нямало да се наложи да се намалят заплатите на стенографите и на другите нископлатени служители. Сценаристите се съгласили, но след това се оказало, че Брейди ги е измамил — той се обърнал със същата реч и към стенографите. Стар е отвратен от всичко това и се скарва сериозно с Брейди. Макар и противник на профсъюзите, смятайки, че всеки предприемчив младеж може да се издигне от най-нисшата до най-висшата служба, така както е станало с него самия, Стар е старомоден тип ръководител, който обича да се отнася покровителствено-бащински към своите служители, който би искал да чувствува, че неговите подчинени са доволни и че той и те са в приятелски взаимоотношения. От друга страна, Стар се скарва и с Уайли Уайт, който е започнал да се държи прекалено враждебно с него въпреки факта, че навремето продуцентът е бил твърде толерантен към неговото пиене и груби шеги. Стар е оскърбен, че сценаристът не му отвръща със същата лоялност — а според него в полето на деловите взаимоотношения има място единствено за такъв тип солидарност. Накрая, победен от логиката на събитията, той започва да възприема идеята, предложена и гореща подкрепяна от Брейди, в студията да се създаде профсъюз.