Що се отнася до позицията на Стар в студията, във Вашингтон му е минала мисълта да напусне; но макар че вече му е омръзнало да води тази борба за власт, макар че е болен, нещастен и огорчен, на него не му се иска да се признае за победен пред Брейди. Междувременно той се среща със Сесилия. Веднъж, когато разказва на баща си за вниманието, което й отделя Стар, Сесилия, без да иска, се изпуска пред Брейди, че Стар е влюбен в друга жена. Брейди попада по следите на Катлийн, с която Стар е подновил връзката си, и се опитва да изнуди Стар. Отвратен от цялото семейство Брейди, Стар скъсва със Сесилия. Самият той знае от години — научил го е от медицинската сестра, която се е грижила за съпругата му, — че Брейди има пръст в смъртта на съпруга на една жена, в която той (Брейди) е бил влюбен. Двамата мъже се скарват, като се заплашват един друг, без никой от тях всъщност да има веществени доказателства за обвиненията си.
Брейди обаче има готов начин на действие. Мъжът, за когото се е омъжила Катлийн — нарича се У. Бронсън Смит, — е техник; той работи в студиите и взима активно участие в дейността на своя профсъюз. Фицджералд е възнамерявал да изпрати Брейди при съпруга на Катлийн, та продуцентът да разкрие пред него тайната връзка на жена му и да предизвика неговата ревност. Не знаем какво е щяло да бъде отмъщението на двамата спрямо Стар. Ако се съди по един от плановете на Фицджералд, те са щели да му устроят капан, така че съпругът на Катлийн да има основания да заведе дело срещу Стар за прелюбодейство.
В историята отново се намесва операторът Пийт Заврас, който се чувствува задължен на Стар, и го спасява от интригите на Брейди и Смит.
Междувременно Стар вече е сериозно болен. Той и Катлийн се срещат, но в отношенията им е настъпило известно отчуждение. В една своя по-ранна схема Фицджералд отбелязва, че Катлийн „произхожда от бедно семейство“ — баща й е бил капитан на рибарско корабче; на друго място пък казва, че на Стар му е трудно да я приеме като постоянна част от своя живот, тъй като е „бедна, без късмет и носи отражение на дребнобуржоазната среда, в която е израснала и която контрастира с великолепието, което Стар търси в живота“. Възможно е чрез конфликта между нейния съпруг и Стар на профсъюзна основа Фицджералд да е целял да я отчужди от продуцента. Стар е избутан на заден план от Брейди и профсъюзите. Разривът между ръководителите на киностудията, от една страна, и различните групи служещи, от друга, се разраства и не оставя място за такива индивидуалисти в бизнеса като Стар, чиито успехи са негови лични постижения и чиято кариера винаги е била окръжена от своего рода романтичен ореол. Той се смята пряко отговорен за всеки, с когото работи, а що се отнася до неговите врагове, изпитва желанието да се разправи с тях собственоръчно. В Холивуд Стар е „последният магнат“.
Както става ясно в трета глава, Стар не се бои от риска да даде пари за някой филм, който няма да се хареса на масовия зрител, но който би му доставил (на Стар) художествено удовлетворение. Неговото отношение към филмите е, така да се каже, занаятчийско, тоест той непрекъснато изпитва желанието да ги прави все по-добре. Но след историята с намаляването на заплатите Стар се чувствува унизен и въобще престава да прави филми. В романа е трябвало да има втора серия от сцени, в които да го видим отново на заседание за обсъждане на сценарий, на закрити прожекции и на снимачни площадки и които да контрастират с аналогичните сцени в трета и четвърта глава — намерението на Фицджералд е било да покаже промяната в отношението на Стар към нещата, както и промяната в неговата позиция в студията.