Выбрать главу

Той обаче трябва да противостои на Брейди, който няма да се спре пред нищо. Стар очевидно се страхува, че Брейди ще го убие, затова решава да прибегне до методите на своя противник, като наеме хора, които да го убият. За тази цел се обръща към гангстерите. Не е ясно как е щяло да бъде извършено убийството, но за да не бъде в Холивуд по това време, Стар си урежда пътуване до Ню Йорк. На летището се среща за последен път с Катлийн, вижда се и със Сесилия, която се връща в колежа с друг самолет. В самолета го обхваща отвращение към собствената му постъпка; той осъзнава, че се е оставил да падне до онова ниско и брутално ниво, на което се намира Брейди. Решава да отмени убийството и възнамерява, щом самолетът се приземи на следващото летище, да изпрати телеграма с нареждания в този дух. Преди да стигне до летището обаче, самолетът се разбива. Стар загива и убийството било реализирано. Така симптоматичната смърт на Шуорц в началото на романа бива балансирана със смъртта на Стар. В бележката, която бе изпратил на Стар, Шуорц се бе опитал да го предупреди относно Брейди, който от дълго време е искал да изхвърли Стар от студията.

Погребението на Стар, което е щяло да бъде описано най-подробно, се превръща в холивудска вакханалия на раболепието и лицемерието. Всички плачат прекалено много или пък прекалено очебийно потискат чувствата си, като не изпускат от очи когото трябва. Сесилия си представя как, ако би присъствувал, Стар би казал: „Тази сцена е боклук!“ Някогашният изпълнител на каубойски роли Джони Суонсън, за когото се споменава в началото на втора глава и когото Сесилия, в своя изблик на благотворителност, когато се запътва с Марта Дод към кабинета на баща си, иска да спаси от забвението, е поканен на погребението по погрешка — объркали са името му с името на някой друг. На всичкото отгоре той бива поканен и да носи ковчега наред с най-близките приятели на мъртвия продуцент. През цялото време, докато трае процесията, Джони се движи като в мъгла; а след това, за своя огромна изненада, установява, че щастливата му звезда отново е изгряла. От този момент нататък той бива засипван с предложения за работа.

Същевременно един последен поглед към Флайшакър, амбициозния юрисконсулт на компанията — човек, напълно лишен от съвест и творчески ум, го показва как той си представя близкото бъдеще на киноиндустрията. Освен това към края на романа е трябвало да има диалог между Флайшакър и Сесилия, в който юрисконсултът, който е завършил Нюйоркския университет и вероятно се е опитвал да се ожени за Сесилия, се мъчи да насочи разговора към „интелектуални“ теми.

След като бива отхвърлена от Стар, Сесилия започва връзка с мъж, в когото не е влюбена — вероятно Уайли Уайт, който още от самото начало я преследва и представлява пълната противоположност на Стар. Смъртта на Стар и убийството на баща й я съсипват напълно. Разболява се от туберкулоза и едва в края на романа ние е трябвало да научим, че тя пише тази история в един санаториум за туберкулозни.

Фицджералд е възнамерявал да покаже за последен път и Катлийн — как стои пред студията и я съзерцава отвън. Тя се е разделила със съпруга си заради заговора срещу Стар. Фактът, че не принадлежи към света на Холивуд, е бил това, което най-силно е привличало Стар към нея. Сега Катлийн знае, че никога няма да принадлежи към този свят. Винаги ще бъде извън нещата — положение, което съдържа своята трагедия.

Писма

Писма до приятели

До Едмънд Уилсън155

(1920)156

Съмит Авеню 599

Сейнт Пол, Минесота

15 август

Скъпи Зайо,

Щастлив съм, че получих от теб писмо. Аз съм затънал в мъките на творчеството — пиша нов роман.

Кое е най-доброто заглавие:

1. Възпитание на личността

2. Романтичният егоист

3. Отсам рая

Ще го изпратя на „Скрибнърс“. Те харесаха първия ми вариант. Тук прилагам две техни писма, които сигурно ще те развеселят. Моля те, после ми ги върни.

Току-що завърших разказа си за твоя сборник157. Още не съм го напечатал. Американско момиче се влюбва във френски офицер от един военен лагер в Южните щати.

вернуться

155

Едмънд Уилсън (1895–1972) — американски писател и критик, един от най-близките приятели на Фицджералд още от студентските им години в Принстънския университет. От това време датира и неговият прякор „Зайо“.

вернуться

156

В други издания това писмо, както и повечето от останалите, включени в настоящия подбор, фигурират с други дати.

вернуться

157

Едмънд Уилсън е подготвял сборник с разкази за Първата световна война.