От нашата последна среща досега аз се опитах първо да се оженя, после да се самоунищожа с пиене, но както толкова други почтени мъже, отритнати от жените и обществото, намерих утеха в литературата.
Три-четири мои не особено добри разказа ще излязат в списания.
Разказа за теб ще започна да пиша около 25 Auout158 (както казват или не казват французите), тоест след десетина дни.
Със срам трябва да призная, че в момента религиозното ми чувство е само спомен — не, не съм прав, малко повече от спомен; във всеки случай не ходя на църква, нито пък мрънкам неясни слова над зърната на броеницата.
В Ню Йорк ще бъда вероятно през септември или в началото на октомври.
Джон Бишъп не се ли е мяркал?
За бога, Зайо, напиши роман и престани да си губиш времето с издаването на сборници. Ще ти стане навик.
Това прозвуча грубо и не на място, но знаеш какво имам предвид.
(1920)
Съмит Авеню 599
Сейнт Пол, Минесота
Скъпи Зайо,
„Скрибнърс“ приеха книгата ми и ще я издадат в края на зимата. Ти ще кажеш, че е основана изцяло на чувствата, но всъщност тя не е нито сантиментална, нито пошла.
Ще бъда в Ню Йорк вероятно през ноември — ще ти се обадя по телефона или направо ще мина да те видя. Все още не съм намерил време да напиша разказа за твоя сборник. По-добре не разчитай на мен.
(1921)
Гудрич Авеню 626
Сейнт Пол, Минесота
Скъпи Джон,
Изкуших се да напиша рецензията160. Четох отзивите на Браун и Ф. П. А., но нали знаеш колко ме обичат те и какво внимание обръщам на техните авторитетни мнения.
Това е моят нов стил на писане на писма161. Така биографът ми ще има повече място за бележки и коментари, когато вземе да събира писмата ми.
Последният брой на „Метрополитън“ още не е пристигнал. На всяка цена ще прочета „Емайл“. Как ми се иска да замина за Европа.
(Пощенското клеймо е от 25 ноември 1921)
Скъпи Зайо,
Благодаря ти за пожеланията162. Така се радвам, че и това чудо свърши. Зелда се измъкна невредима и аз я наградих с croix de guerre163 с палма. Като говорим за Франция, великият генерал с многозначителното име пристигна днес в нашия град.
Съгласен съм с теб относно Менкен164 — Уийвър и Дел са направо ужасни…
Аз почти изцяло преработих книгата си165. Ако си спомняш, ти ми каза, че в сцената със среднощната беседа сякаш подготвям почвата за нещо, което остава нереализирано — тоест когато те всички започват да говорят, оказва се, че никой не казва нищо важно. Използувам някои мои нови, а (може би) и чужди идеи. Виж приложението166… Свърших със себе си и сега се заемам с теб. Радвам се, че двамата с Тед Парамор сте заедно… Тед ми е много симпатичен. Може би е прекалено преуспяващ, за да се чувствува удобно в собствената си кожа, но на мен ми е симпатичен.
Какво значи това, по дяволите? Вероятно моят вътрешен усет ми го е продиктувал. Той се казва мистър Ики и е производител на портокали от Аляска…
Ако бебето е грозно, ще намери убежище зад пълното си име Франсес Скот.
Сейнт Пол е адски скучен град. Написах два хубави и три посредствени разказа.
Много харесвам „Тримата войници“, написах рецензия за книгата за „Сейнт Пол Дейли Нюс“. Модерните романи ми омръзнаха, съвсем наскоро прочетох биографията на Клемънс от Пейн167. Великолепна е. Ако пишеш за мен в „Букман“, искам да прочета статията ти. Не намираш ли, че „Триумфът на яйцето“ е превъзходно заглавие? Статиите на Джон168 и на Дон169 за „Смарт Сет“ ми харесват и двете. Тъгувам за Ню Йорк. Може да дойде през есента, а после ще отида да живея в Англия. Твой приятел в тези дяволски времена, в тази пъклена дупка, животът.
160
За книгата на Уийвър „Марджъри печели играта“ — според Андрю Търнбул, а според Едмънд Уилсън — за стихосбирката на Уийвър „По американски“.
161
Писмото е било написано с много малки букви в средата на листа, като от двете страни е имало широки бели полета.
164
166
На тези страници е бил записан почти целият монолог на Мори Ноубъл от главата, наречена „Беседа“.
167
…
168