Но вие ще ми кажете, че това е старият и следователно не вашият начин на писане; впрочем читателят трябва да бъде щастлив дори и само от това, че се е срещнал с вашия съвършен евреин и с унилия Уилсън и че е присъствувал на жалката оргия в апартамента на Бюканан, наблюдавана и от зашеметеното паленце. Всичко това е предадено майсторски, но обедът с Улфсхайм, както и всяка по-нататъшна поява на този герой ме карат да предсказвам още по-големи успехи! Благодаря ви още веднъж.
Искрено ваша
Идит Уортън
P.S. Почти не ми остана място за писане, но искам да ви поканя с мисис Фицджералд да дойдете тази седмица у нас на обяд или на чай. Уведомете ме за деня, ако обичате.
Ръсел Скуеър 24
Лондон
31 декември 1925 г.
Скъпи мистър Скот Фицджералд,
Получих „Великият Гетсби“ с вашето очарователно посвещение една сутрин, когато бързах да замина — по съвета на лекаря си предприех пътешествие по море. Ето защо оставих книгата у дома и я прочетох едва след като се завърнах преди няколко дни. Вече съм я прочел обаче три пъти. Ни най-малко не се влияя от вашата оценка за мен, когато казвам, че от години не ме е заинтригувал така роман — бил той английски или американски.
Когато имам време, ще ви пиша по-подробно, за да ви обясня защо смятам, че книгата ви е толкова забележителна. Всъщност според мен с нея американската проза бележи първата си крачка, напред след Хенри Джеймс…
Между другото, ако имате някой разказ, който мислите, че ще бъде подходящ за „Крайтириън“, изпратете ми го, ще ви бъда задължен.
С много благодарности
Ваш Т.С. Елиът
P.S. По едно съвпадение в своята рубрика с вести в броя на „Крайтириън“ от 14 януари Гилбърт Селд е посочил „Великият Гетсби“ като книга, заслужаваща специално внимание.