Когато чу ахканията, Сония се обърна и видя, че повечето посетители зяпат залата с възхищение. Тя се усмихна, когато осъзна, че останалите новопостъпващи, а и някои от възрастните виждат Заседателната зала за пръв път в живота си. Само магьосниците и онези от родителите, които бяха посещавали церемонията по приемането на други от децата си, бяха влизали вътре. И тя.
Усмивката й изчезна при спомена за предишното й посещение, когато Върховният повелител беше довел Сери в Заседателната зала, лишавайки Фергън от власт над нея. През този ден се беше сбъднала и една от мечтите на Сери. Той си беше дал дума, че ще посети всички велики сгради в града поне веднъж през живота си. Фактът, че беше хлапак от улицата, произхождащ от нисшите съсловия, само го амбицираше допълнително.
Но Сери вече не беше онова обичащо приключенията хлапе, с което Сония се шляеше в детските си години, или дяволитият юноша, с чиято помощ тя толкова дълго се изплъзваше на Гилдията. Всеки път, когато го виждаше при посещенията му в Гилдията или при нейните отскачания до копторите, той й изглеждаше все по-възмъжал и далеч не толкова безгрижен. Когато го питаше с какво се занимава и дали все още работи за Крадците, той само се усмихваше потайно и сменяше темата.
Но въпреки това Сери изглеждаше доволен от живота. И ако наистина работеше за Крадците, може би беше по-добре, че тя не беше посветена в делата му.
На входа на Заседателната зала се появи фигура с мантия. Сония разпозна лорд Оусън, помощника на Разпоредителя. Той вдигна ръка и се изкашля.
- Добре дошли на всички - каза той. - Сега ще започне церемонията по приемането. Моля постъпващите в Университета да се строят в колона. Те ще влязат първи. Родителите ще ги последват и ще заемат местата си на предните редове.
Когато останалите новаци се забързаха към входа, Сония усети как някой леко я докосва по рамото. Тя се обърна и видя Ротан.
- Не се притеснявай. Всичко ще свърши скоро - успокои я той.
Тя му се усмихна в отговор.
- Не се притеснявам, Ротан.
- Ха! - Той леко я побутна по рамото. - Тръгвай тогава! Не ги карай да чакат.
Пред входа вече се беше натрупала малка тълпа. Лорд Оусън стисна устни.
- В колона по един, моля!
Докато новоприетите ученици се строяваха, лорд Оусън погледна към Сония. По устните му се плъзна бърза усмивка и Сония кимна в отговор. Тя се нареди зад последното момче в колоната. В този момент тих разговор привлече вниманието й.
- Тази поне си знае мястото - прошепна някой.
Сония леко завъртя глава и видя две киралийски жени, застанали наблизо.
- Това е момичето от копторите, нали?
- Да - отговори първата. - Казах на Вина да се държи по-надалеч от нея. Не искам милото ми момиче да прихване някакви отвратителни навици - или болести.
Сония отмина нататък и не чу отговора на другата жена. Допря ръка до гърдите си и установи с изненада, че сърцето й се е разтуптяло бясно. „Трябва да свикнеш с тези неща - каза си. - Тепърва ще има да ги слушаш”. Потисна желанието си да се обърне към Ротан и да го погледне, изпъна рамене и продължи с останалите новаци по дългата пътека към центъра на залата.
Щом минаха през входа, се озоваха между високите стени на Заседателната зала. Заети бяха по-малко от половината места от всяка страна, въпреки че тук бяха почти всички магьосници, живеещи в Гилдията и в града. Сония се обърна наляво и срещна студения поглед на възрастен магьосник. Набръчканото му лице се намръщи, очите му проблеснаха.
Сония усети как лицето й пламва и сведе поглед към пода. С раздразнение осъзна, че ръцете й са се разтреперили. Нима щеше да допусне да се стряска така от погледа на един старец? Тя си придаде изражение на пълно спокойствие, или поне се надяваше, че е такова. После прекара поглед по редиците от лица..... и едва не се спъна, защото усети как коленете й омекват.
Струваше й се, че всички магьосници в залата гледат към нея. Преглътна и заби поглед в гърба на момчето пред нея.
Когато новаците стигнаха до края на пътеката, Оусън насочи първия наляво, втория - надясно и така, докато всичките не се строиха в редица по широчината на залата. Сония се оказа в средата на редицата, срещу лорд Оусън. Той стоеше безмълвен, наблюдавайки нещо зад гърба й. Тя чу тътрене на крака и дрънчене на накити и се досети, че родителите се настаняват в редиците от столове отзад. Когато всичко утихна, Оусън се обърна и се поклони на Висшите магове, насядали в амфитеатрално разположените кресла в предната част на Заседателната зала.