- Представям ви летния набор от новоприети ученици.
-Сега, когато сред тях има някой познат, е много по-интересно - отбеляза Денил, когато Ротан зае мястото си.
Ротан се обърна към приятеля си.
-Но нали миналата година сред новоприетите беше племенникът ти?
Денил сви рамене.
- Аз едва го познавам. Сония е съвсем друго нещо.
Доволен, Ротан се обърна да наблюдава церемонията. Въпреки че Денил умееше да бъде очарователен, когато поиска, той трудно завързваше приятелства. Основната причина за това се коренеше в една отдавнашна случка, от времето, когато Денил беше новопостъпил ученик. Тогава той беше обвинен в „неуместен” интерес към по-голям ученик и бе подложен на одумвания както от съучениците си, така и от магьосниците. Започнаха да го отбягват и да му се подиграват и според Ротан това беше причината, поради която Денил и досега все още трудно се доверяваше и сприятеляваше.
Дълги години Ротан беше единственият близък приятел на Денил. Като учител Ротан го беше смятал за един от най-обещаващите ученици в класа му. Когато видя колко лош ефект оказват слуховете и скандалите върху учението на Денил, той реши да поеме наставничеството над момчето. С малко насърчаване и повечко търпение той беше накарал Денил да загърби клюките и плановете за отмъщение и да се върне към магията и знанията.
Някои магьосници се бяха усъмнили в това, че Ротан ще успее да „вкара в ред” Денил. Той се усмихна. Не само че беше успял, но и Денил току-що беше назначен за Втори посланик на Гилдията в Елийн. Ротан погледна към Сония и се запита дали някой ден и тя ще му даде повод да се гордее.
Денил се наведе напред.
- Те са просто деца в сравнение със Сония, нали?
Ротан погледна останалите момчета и момичета, и сви рамене.
-Не знам точно колко са големи, но средната възраст на новопостъпващите ученици е петнайсет години. Сония е почти на седемнайсет. Две-три години нямат голямо значение.
-Мисля, че имат - промърмори Денил. - Но се надявам това да е предимство за нея.
Долу лорд Оусън вървеше бавно пред редицата от новаци, като произнасяше имената и титлите им в съответствие с обичаите в родината им.
-Аленд от семейство Генард. - Оусън направи още две крачки.
- Кано от семейство Темо. - Нова крачка. - Сония.
Оусън се забави за миг, после продължи нататък. Докато обявяваше следващото име, Ротан го заболя за Сония. Липсата на благородническа титла или име на Дом я обявяваше публично за външен човек. Но нищо не можеше да се направи.
-Регин от семейство Уинар, Дом Парен - обяви Оусън последното име.
- Това е племенникът на Гарел, нали? - попита Денил.
- Да.
- Чух, че родителите му са попитали дали може да се присъедини към последния зимен набор три месеца след началото на учебната година.
- Странно. За какво им е нужно подобно нещо?
- Не знам - сви рамене Денил. - Това не успях да го чуя.
- Ти пак ли си шпионирал?
- Аз не шпионирам, Ротан. Само слушам.
Ротан поклати глава. Може да беше възпрял ученика Денил от организиране на отмъстителни номера, но не беше успял да убеди магьосника Денил да спре да се занимава с клюки.
- Не знам какво ще правя, когато отпътуваш. Кой ще ме информира за всички малки интриги в Гилдията?
- Просто ще ти се наложи да внимаваш повече - отговори Денил.
- Чудя се дали Висшите магове не те изпращат далеч, защото много „слушаш”.
Денил се усмихна.
- Казват, че най-добрият начин да узнаеш какво става в Киралия е да прекараш няколко дни, слушайки клюките в Елийн.
Шумът на кънтящи стъпки върна вниманието им към случващото се в залата. Директорът на Университета, Джерик, стана от мястото си сред Висшите магове и слезе по стъпалата. Спря се насред залата и обходи с поглед редицата от новаци. Както винаги, лицето му беше кисело и неодобрително смръщено.
- Днес всеки от тях прави първата си крачка към това да стане магьосник в Гилдията на Киралия - заговори той строго. - Като новопостъпили ученици ще трябва да се подчинявате на правилата на Университета. Според договорите, с които са обвързани Обединените земи, под тези правила са се подписали всички владетели и се очаква всички магьосници да следят строго за изпълнението им. Дори и да не завършите Университета, вие сте длъжни да ги спазвате. - Той направи пауза, поглеждайки изпитателно учениците. - За да се присъедините към Гилдията, е необходимо да положите клетва, която o има четири части.
Първо, трябва да се закълнете никога да не причинявате зло на друг човек, освен ако не го изисква защитата на Обединените земи. Това включва хората от всякаква класа, обществено положение и възраст, независимо от това дали са престъпници или не. Всякакви вендети, лични или политически, приключват тук днес.