Занд приемаше, че Праведника може да не е психично болен, че може да не се поддава на психологично профилиране. Възможно бе да отвлича жертви от цялата страна, дори от целия свят, просто защото му харесва.
Жертвите му не спадаха към точно определена група. Отвличането на привлекателни момичета не беше достатъчно показателно за предпочитанията на Праведника. Психопатите мразят красивите хора, защото благодарение на красотата те изпъкват сред другите. Занд не смяташе, че и дългата коса е много показателна. Ако доставката на пуловерите наистина беше фалшива следа, вероятно дългата коса на момичетата бе просто средство за постигане на заблудата. В стила му имаше само две отличителни особености. Първата беше възрастта. Много малки деца изчезват и много старци биват пребивани в домовете си. Те стават жертви по-често, защото са физически по-слаби. От останалите повечето изчезнали жени са около двайсетте: достатъчно възрастни, за да водят самостоятелен начин на живот, жени, които често се прибират сами нощем, живеят сами и са склонни да се притекат на помощ на случаен минувач с превързана ръка. Изчезват жени на всякаква възраст, но младите са предпочитани жертви. Отвлечените от Праведника, както и момичетата от случаите, чиито описания лежаха сега в скута на Занд, бяха в средата на пубертета. Достатъчно големи, за да окажат съпротива на нападателя, но твърде млади, за да се скитат сами на места, където да бъдат похитени по-лесно. Това не означаваше, че всяко момиче между четиринайсет и шестнайсет години е потенциална жертва. Из страната имаше предостатъчно места, на които без особено затруднение може да се отвлече такова момиче. Ако Праведника или снабдителят му се интересуваха само от възрастта, можеха да си намерят подходящи жертви на всяка магистрала. Те избираха момичета от по-заможни семейства, които рядко се намират в такава обстановка, че да са уязвими. Семейството на Елиз Льоблан бе малко под социалния статус на останалите, но все пак в средната класа. Другите можеха да се сметнат за богати. Праведника не търсеше просто месо. Той държеше на качеството.
Занд се взря в снимките на мъртвите момичета, фактите по тези четири случая и онези, с които се беше занимавал преди две години, се въртяха в главата му като стъкълцата на калейдоскоп. Местата, имената, лицата. Опитваше да ги подреди в стройна схема, като изключи дъщеря си. Беше убеден, че тя е убита като наказание за него. Бе опитвал да не мисли за Карън и преди, но не му се беше удавало. Отвличането й влияеше върху всичките му мисли и действия от момента, когато двамата с Дженифър бяха намерили бележката пред вратата си. Сега обаче той я замени с момичетата от папката пред себе си, опита се да види връзка с останалите случаи. Да се прехвърли от собствения си странен град — град на приказно богати, на мизерстващи, на побъркани и на убийци — в други места, други нощи, друга обстановка. С други градове, други коли, други джунгли от сгради и реки от бетон, където други мъже и жени страдаха, че не виждат звездите нощем, отглеждаха малки цветя в саксии и разхождаха малки кученца по коридорите между тесните си кутийки. Те живееха под наем в чужди сгради, спяха там, за да могат на сутринта да станат и да се заемат пак с доходните си професии, които нито харесваха, нито разбираха, само защото за това получаваха пари, с които да платят наема на жилището си, където спяха, ядяха и гледаха телевизия, докато един ден някой от тях не изскочи през прозореца, за да хукне по тъмните улици в опит да избяга от този фалшив, безнадежден живот. Един самотен луд в общество на неискрени благопожелания, кич и бездушни пространства — паркинги, супермаркети, чакални и виртуални места за общуване, мрачни дупки, в които никой не се интересува от никого.
Изведнъж калейдоскопът спря да се върти.
27.
Когато се върнахме в хотела, вече се стъмваше. Имаше две съобщения за Боби. Докато той се обаждаше, аз включих телевизора без звук и загледах местния новинарски канал в очакване да чуя репортаж за случая. Имаше вероятност наблизо да е имало туристи, които да са чули изстрелите и да са намерили труповете. Макар че нямаше улики срещу нас, исках да напуснем Хънтърс Рок колкото може по-скоро.