Когато потеглиха, Занд попита Майкъл за адреса. Помоли го да кара натам и отказа да отговаря на каквито и да било въпроси.
— Ще видите какво ще стане. Просто трябва да присъствате.
Бекър познаваше добре Лос Анджелис и след около четирийсет минути вече бяха в другия край на града. Заизкачваха се сред хълмовете и след всеки завой къщите около пътя ставаха все по-големи и по-големи.
Спряха в уличка без изход. От двете страни се издигаха високи железни порти. Малко по-нагоре бе паркирана друга кола. Нина стоеше облегната на нея, със скръстени ръце и вдигнати вежди.
— Това е — каза Майкъл. — Тук живее.
Той не беше глупав. Вече започваше да се досеща.
— Какво да кажа? — попита.
Занд слезе от колата. Нина бе готова да го засипе с въпроси, но той й даде знак да мълчи.
— Просто ни вкарайте вътре — рече на Майкъл.
Бекър се приближи до портата и натисна едно копче. Каза няколко думи и вратата се отвори.
Занд влезе и закрачи бързо по алеята; Майкъл и Нина едва смогваха да го догонят.
Когато стигнаха къщата, вратата беше отворена и на прага стоеше слаб мъж. Занд хвана Майкъл за лакътя и го побутна.
— Здрасти, Майкъл — каза мъжът на прага. — Кой е този?
Занд пристъпи напред и сграбчи Чарлс Ван за гърлото.
Със свободната си ръка го удари два пъти в лицето.
— Джон, какво, по дяволите, правиш? — възкликна Нина.
— Затвори вратата — нареди Занд и изблъска Ван в просторното фоайе на сградата.
Удари го още веднъж, блъсна го в облицованата с мрамор стена. Вдигна го отново и го запрати в едно голямо огледало; наоколо се разлетяха стъкла.
От една врата под стълбището изхвърча блед мъж с бяло сако. Занд насочи пистолета си към него.
— Прибирай се вътре, Хулио — нареди Ван със спокоен глас.
— Да, Хулио — рече Занд. — Скрий се някъде и да не си гъкнал. Ако докоснеш телефона, след като довърша този боклук, ще те намеря, където и да отидеш, и ще ти пръсна черепа.
Младежът бързо се оттегли.
Занд насочи пистолета към Ван, който лежеше сгърчен на пода, сякаш гръбнакът му бе счупен.
— Няма ли да се опиташ да избягаш? — попита бившият полицай; изрита го в ребрата. — Бягай.
— Стига! — извика Нина. — Обясни ми какво става!
Ван изведнъж скочи. Занд го удари с пистолета през лицето и той отново се свлече с тих стон.
Сетне го стисна за гърлото и вдигна главата му. От челото на Ван капеше кръв. В очите му Занд съзря страх. И коварство.
— Жестоко се заблуждавахме — рече полицаят. — Търсехме на най-долното ниво, а пропуснахме средното. Дори не сме подозирали, че има горно.
Ван се усмихна, сякаш се чудеше с колко може да го купи. Занд пусна гърлото му и го удари през лицето.
— Гледай него! — изкрещя. — Не мен. Гледай Майкъл!
Ван изглеждаше, като че отново смята да побегне, но дулото, насочено към гърлото му, го разубеди. Той бавно обърна лице към Майкъл Бекър.
— Не успяхме да заловим Праведника — заобяснява Занд търпеливо, — защото търсехме мъжа, извършил отвличанията. Не намерихме и похитителя на момичетата, защото между отделните случаи нямаше връзка, защото похитителят не е един. Днес прочетох материалите по други подобни случаи, за момичета, изчезнали приблизително по същото време. Накрая се съсредоточих върху два от тях. За две момичета от Ню Йорк, които по никакъв начин не са свързани с Праведника, защото са изчезнали в другия край на страната по абсолютно същото време, по което той действаше тук.
Ван примигна, опита да извърне очи от лицето на Бекър. Занд притисна по-силно пистолета в гърлото му и той отново погледна другия мъж.
— Бащата на едното момиче заема ръководен пост в „Мирамакс“ на Източното крайбрежие. Майката на другото е в една брокерска фирма, която работи главно с швейцарски банки, но също така (както установих тази сутрин) използва списъка с клиентите на банките за намиране на доходни партньори за американски компании в Европа. Момичетата обаче са от Ню Йорк, нали? Ние търсим момичета от Западното крайбрежие. Затова, преди да ти се обадя, отидох при Глория Найдън. Поисках й списък на всички хора, с които е работила преди убийството на най-добрата приятелка на дъщеря й. Имената на всеки партньор, клиент, агент, началник, финансов неудачник и колега. Това ми отне известно време, защото госпожа Найдън напоследък е доста замаяна от алкохола и паметта й изневерява. Не й дадох мира, докато на бял свят не излезе едно име.