Явор Цанев
Избраникът
Всеки автор обича книгите си и аз не правя изключение. Често са ме питали коя харесвам най-много. Няма как да посоча само една и вероятно никога няма да го направя. И все пак — ето дузина разкази, които са ми особено скъпи, защото са първите, които видях събрани в малко томче.
Сборникът излезе през 1996-а година, а днес аз се радвам на възможността да го представя пред читателите отново.
През годините имаше хора, които са ми споделяли, че са преснимали разказите на копирни машини, други — че са ги сънували, трети дори са ми носили за автограф откраднати от библиотеката екземпляри.
Благодаря на всички, които споделяха, че харесват историите и особено на онези, които периодично ме питаха дали не пиша нещо ново и искаха да узнаят кога ще видят следващата ми книга!
Сборникът излиза като безплатно електронно издание, но също така и на хартия — за всички, които обичат книжното тяло, а не само четенето.
Ето — двадесет години по-късно аз все още малко се вълнувам от това, надявам се да развълнувам и Вас — тези, които са чели вече книгата и тези, които сега ще се срещнат за първи път с нея.
Приятно четене!
Явор Цанев
Избраникът
Въпреки гоненията, въпреки строгия режим, въпреки хилядите ми последователи, изгорели на кладите като магьосници и вещици, напук на инквизицията и настървените божи служители, преодоляла страшните мъчения, моята религия разширяваше границите си и пълзеше в съзнанието на хората от цял свят. Тя вземаше сила от древния страх и скритото зло, издигаше се в тъмнината на душите и събираше все повече воини в редиците си. Постепенно ставаше могъща и непобедима, разцъфтяваше дори в годините на Средновековието, вземайки за идол неговия мрак.
Богът ни с безброй имена бе Сатаната и аз знаех, че един ден той ще се яви пред най-верните си синове…
В отдалечения от хората и непристъпен Замък на Тайнството най-фанатичните му последователи копаеха тунел във влажните подземия, за да достигнат до Преизподнята, до трона на великия Луцифер, а аз ги напътствах, гадаейки с помощта на черните магии, на сънищата ми, изпълнени с неразбираеми заклинания и кървави жертвоприношения…
Аз бях роден с огромна пентаграма на гърдите, със страшен знак от по-тъмна кожа и знаех, че съм Избраният, човекът, който трябва да промени света. Всички последователи вярваха безрезервно в мен — Злия Пратеник, Месията на Дявола, Наместника Му на Земята…
Аз съм авторът, подписал с многото различни имена древните книги с тайнствени думи, черни прокоби и магически знаци. Аз съм този, който най-добре познава Злото… и му служи…
По моите заповеди тунелът в подземията беше станал вече много дълъг, но Инквизицията бе надушила следите ни. Копаехме с всички сили, тъй като тя ни търсеше отдавна, а сънищата ми не можеха да предскажат дали великото ми дело няма да пропадне заради нейните яростни преследвания.
Разкривахме шпионин след шпионин и жертвоприношенията ни пълнеха с кръв избите на Господаря, но в същото време и много от нас изчезнаха в залите за мъчения, превърнаха се на пепел сред кладите и бяха убити по най-жестоки начини. В самата Света инквизиция имаше също толкова зло, колкото и при нас… Друг беше само Богът. Неговите служители един ден щяха да ни открият, щяха да се доберат до Замъка на Тайнството, в това не можеше да има и капка съмнение. Трябваше да бързаме, да сме много по-бързи от тях, за да ги изпреварим…
В тия тежки дни аз бях човекът, който даваше сили на сатанистите и изпълваше с пъклена вяра телата им. Аз бях този, който ги караше да копаят ден и нощ, докато накрая, изпод земята, се чу далечен тътен, мощен и злокобен — сигурен признак, че целта ни е близо.
Разпратих хората си на всички посоки, за да разнесат вестта и да съберат колкото се може повече последователи, да ги призоват на събор за изгрева на Злия Ден. Луцифер, нашият бог, трябваше да бъде посрещнат както подобава…
Самият аз продължих да копая сам, за да мога да стигна до заветната цел и пръв да вперя поглед в зелените, омагьосващи очи на божеството ни.
Дните и нощите минаваха, пръстта ставаше все по-суха, ронлива и топла, почти гореща, от мен течеше пот, а девиците, които напояваха с кръвта си Пътя, бяха от красиви по-красиви…
Работех в мрак, леко разбулван от човешките свещи с фитили от коси на блудници, и чувствах как с всеки изминал ден се приближавам до безкрайната бездна на Ада.
Толкова време бях чакал, толкова сили и воля бях вложил, така твърдо и безпощадно се борих… за да направя за света това, което бях намислил, за което чувствах, че съм роден…