Бисерите, които тя му даваше, го хранеха и осигуряваха, правеха живота му лек. На тях дължеше и водолазната екипировка, и хубавата си къща на острова, и… всичко. Но те не бяха най-важното. Какво щастие би могъл да намери човек, който веднъж е видял тази омайваща красота и след това я изгуби? Нима можеше да отиде да живее някъде другаде, когато знае, че ще остави тук влюбената си душа?
Богатството не го интересуваше. Вече бе достатъчно богат. Знаеше, че ако отсега нататък не намери нито един бисер, пак ще има средства за години, но търсеше мечтата си… Потъваше в приказния свят сред цветните корали, огромните лениви медузи и спокойните шарени риби, сред тишината на приспивните вълни, сред подводния простор и търсеше, търсеше, търсеше…
Очите му се пълнеха с красота, а погледът не се насищаше и искаше още.
Знаеше, че един ден ще я намери и беше търпелив. Мечтата му… Огромната бисерна мида… Сънят, който сънуваше от детството си… Огромната бисерна мида… Огромната бисерна мида… Тя щеше да даде смисъл на всичко… Да го доближи до красотата и любовта, до магията на подводния свят… Да го направи част от чудото… Да го направи истински щастлив…
Беше стигнал до подходящото място. На стотина метра малкото островче блестеше с кораловата си прелест, галено от леките вълни.
Ловецът хвърли във водата тежестта, която му служеше за котва, върза косата си на опашка и нагласи бутилката. Намокри плавниците, обу ги, размърда пръсти да провери дали са поставени добре, а след това сложи и маската. Седна на борда и се отблъсна с крака.
Гърбът му срещна хладната повърхност, тя се разтвори и го прие в прегръдките си с някаква особена нежност, която можеше да почувства само той. Слънцето се пречупи през водата и направи цвета й още по-мек и прозрачен. Милионите молекули се отъркаха блажено в тялото му и недоловимият им звук му подсказа, че е дошъл Денят. Почти беше сигурен, че днес ще я намери. Или тя него.
Заплува близо до повърхността, гледайки към дъното. Дълбочината беше не повече от шест метра, а водата — изумително бистра. Шумът от плавниците се сля с лекото дихание на океана, с поклащането на вълните и с неговия собствен дъх, превърнат в безцветни мехури.
Пое дълбоко кислород от бутилката и загреба с ръце надолу. Пясъкът се приближи и постепенно пейзажът се избистри още повече: обрасъл с водорасли камък, ято дребни рибки, забързани по пътя си, играеща светлина от пречупените лъчи на слънцето и неговата сянка, носеща се по накъдреното дъно.
Чу тих далечен зов.
Почувства го. Вътре в себе си.
Пълзеше в подсъзнанието и задъхано се мъчеше да го достигне. Провираше се през плетеницата от отпуснати мисли и приближаваше.
Човекът продължи да плува, без да се замисля за посоката. Сега вече беше абсолютно сигурен, че е дошъл денят… че тя го вика… че го води… както толкова пъти преди това… както всяка нощ, както във всеки сън…
Отнякъде се появи топло течение и го понесе нататък, към приближаващия шепот, към отблясъците на мечтаното.
Яркочервена морска звезда се опита да привлече вниманието му, крещейки с красотата си, викайки очите с прелестта си, но остана непогалена от погледа му. Ловецът загребваше мощно, почувствал в гърдите си огромното желание да стигне колкото се може по-скоро, и омагьосан от безмълвния зов, предвкусваше щастието.
В далечината, там, където цветовете ставаха по-плътни и размазани, се появи неясно петно. Топлото течение изчезна или изстина, но където и да беше отишло, то вече бе свършило работата си. Ловецът на бисери усети как бързо заби сърцето му, как все повече мехури се втурват към повърхността и заплува по-бавно, за да не развали магията.
Дъното започваше да хлътва надолу и лекият наклон да се увеличава, подмамвайки към тайнствени дълбочини, а на ръба на равното и стръмното стоеше Тя.
Точно като в сънищата му.
Огромна и бяла.
С вълни, полепнали по черупката, втъкали устрема си в красотата й. Със светли слънчеви лъчи, пробягващи по матовата белота. Със стаено великолепие и очароваща неописуемост.
Ето че я намери… сънят е съществувал… сънят е пред очите му… осмислянето на всичко… доближаването до красотата… до чудото на подводния свят…
Приближи и прокара ръка по вълните. Дланта му се изпълни с фосфоресциращо удоволствие, дъхът секна.