Той кимна, но видя, че тялото му не помръдва и едва сега осъзна какво се бе случило с него. Понечи да направи каквото и да е движение, но въпреки свободата, която чувстваше, не успя. Просто нямаше какво да помръдне.
— Скъпи! — жената го разтърси, докосвайки бедрото му. За миг той спря да се издига, сякаш се бе закачил за нещо.
— За бога, събуди се! — извика жената, забравила за собствената си болка при удара. Тя се огледа безпомощно, а мъжът не знаеше какво да прави.
Той се понесе отново бавно нагоре, като съдеше за това по гледката под себе си. Натрошените стъкла блестяха на слънцето, а жената се измъкна припряно от колата и я заобиколи. Подхвана тялото му под мишниците и той почти усети това. Опита да се отблъсне от седалката, но нищо не се получи и продължи безучастно да наблюдава усилията й.
Тя го дърпаше и му приказваше. Молеше го да не умира, да дойде на себе си, да не я оставя сама… После го изпусна и тялото му тупна тежко в тревата. Той усети сътресението и изведнъж се озова съвсем близо до нея. Стори му се, че отваря уста и казва:
„Тук съм!“
Жената се надвеси над него и прокара пръсти по челото му. Той се отпусна и полека се заиздига нагоре. Полянката, дървото, колата, пътят… Всичко започна да се смалява. Малките фигурки на лежащ по гръб мъж и коленичила до него жена започнаха да се стопяват, когато той отново се озова само на метър зад гърба на плачещата жена. Тя беше хванала сакото за реверите и тресеше тялото му. Той мръдна още малко по-надолу и помисли: „Продължавай, продължавай да ме блъскаш в земята и аз ще се върна…“
В този момент жената го пусна, тялото му тупна в тревата и той увисна само на сантиметър над него.
„Блъскай ме! Продължавай да ме блъскаш!“ — извика мъжът.
Жената се захлупи по лице върху гърдите му и се разтресе от ридания.
— Извинявай, скъпи, не исках да съм груба…
„Продължавай! Разтърси ме!“ — изкрещя неистово той, но тя нямаше как да го чуе.
— Просто исках да се събудиш… — сълзите й мокреха ризата му. Той можеше да е сигурен в това.
Понесе се бавно нагоре и оттам извика: „Просто ме блъсни няколко пъти в земята!“.
Тя тупна с юмруче по неподвижните му гърди и от това той усети как нещо го връща надолу — леко, нежно, сякаш беше балон с топъл въздух и нечия детска ръчица дръпва кончето му.
— О, извинявай, скъпи! — Тя го целуна по хладните устни, а той изкрещя:
„Удряй! Блъскай ме! Не ме оставяй да си отида!“
Жената отметна кичур коса от челото му и го целуна отново.
„Блъскай ме! Не ме оставяй! Блъскай ме!“
Тя прокара пръсти през косата му и изхлипа.
От висините, малко преди всичко да се стопи и изчезне, той изкрещя към нея:
„Блъскай ме!“
Снежинки в мрака
Човекът се отблъсна от корпуса на совалката и разпери ръце. Полетя бавно — като малка бяла снежинка в тъмния космически студ.
Наоколо блестяха звездите и хладната им светлина подсилваше мрака, чувството за необятност и безтегловна пустота.
В далечината, от друга совалка, се отдели втора снежинка и също се понесе в пространството.
— Всичко наред ли е, скъпа? — проговори мъжът, щом чу пукването в слушалките.
— Да, само съм малко развълнувана — долетя отговорът през тъмнината.
Мъжът се усмихна в скафандъра. „Малко развълнувана!“ Би се обзаложил, че тя не е била по-развълнувана никога през живота си. Никога.
— Добре тогава — каза той, — включвам двигателя.
— И аз моя — отвърна жената.
В слушалките нахлу тишината и лекото пукане.
Двете снежинки потрепнаха, после изведнъж придобиха насочено движение и се понесоха една към друга.
Наблизо нямаше совалки или ракети, нямаше станции или потоци от метеори. Беше напълно безопасно. Пусто. Място само като за тях двамата.
Носеха се един към друг, оставили празните кораби на автопилот, съвсем сами в мрака и студа.
— О, скъпа… чувствам се толкова… толкова особено… — проговори мъжът.
— И аз се чувствам така — тя коригира леко траекторията си.
— Всъщност е прекрасно — продължи той и се загледа в звездите.
— Да… сякаш всичко това е създадено заради нас…
— Имаш предвид звездите, нали? — уточни мъжът.
— Имам предвид всичко — гласът й беше замечтан, — галактиката, вселената, целия свят…
— Идеята да се сгодим тук беше великолепна, нали? — попита той, въпреки че не се съмняваше. Всъщност просто беше щастлив.