— Проклятие. — Харм се изпъна в цял ръст. — Утробата ти е скверна. Покварила е дара на моето семе и е сътворила това…
— Твоят син…
— Погледни го сама! Виж го със собствените си очи! То е мерзост!
Жената се напъна и повдигна глава.
— Той е съвършен, той е…
Харм подритна малкото с ботуша си, при което малките му крайници потръпнаха и от гърдите му се откъсна немощен плач.
— Дори ти не би могла да отречеш онова, което е видно за всички!
Кървясалите й очи се впиха в малкото, а после се разшириха.
— То е…
— Ти направи това — заяви Харм.
Тя дори не понечи да възрази — неизбежна капитулация, тъй като дефектът не можеше да бъде отречен. А после простена, сякаш родилните мъки все още не бяха свършили; окървавените й пръсти задращиха по студената земя, краката й потрепериха, отваряйки се по-широко. Напъна се и ето че от нея излезе още нещо и Харм си помисли, че може би е друго малко. Надежда се вкопчи в сърцето му, докато се молеше първото да е било дубле, прокълната половина от двойка близнаци.
Уви, не, беше някаква част от вътрешностите на жената, навярно стомахът или червата й.
А малкото продължаваше да плаче, гърдите му се повдигаха и спускаха все по-слабо.
— Ще умреш тук, също като него — каза Харм без капчица съжаление.
— Няма…
— Вътрешностите ти изпадат.
— Малкото — промълви тя. — Малкото…
— Е извращение против волята на Скрайб Върджин.
Жената замълча и се отпусна обезсилено, сякаш бе приключила с всичко, което имаше да изхвърли от тялото си, и Харм зачака последния спазъм, с който душата й щеше да напусне тялото. Вместо това тя продължи да диша, да среща погледа му… да съществува. Каква измама беше това? Мисълта, че тя няма да отиде в Дънд заради това бе оскърбление.
— Ти си виновна — процеди Харм.
— Откъде знаеш, че не твоето семе е…
Харм сложи ботуш върху гърлото й и натисна, секвайки думите й. Докато приливът на ярост караше тялото му да жадува да причини смъртта й, единствено мисълта, че станалото може би е наказание за постъпките му в миналото му, го спря да не й прекърши врата.
Тя трябваше да си плати, помисли си рязко. Да, вината беше нейна и тя трябваше да изкупи разочарованието, което му беше причинила.
Харм изсъска и оголи зъби.
— Ще те оставя да живееш, за да можеш да отгледаш това изчадие и всички да те видят с него. Това ще бъде твоето проклятие заради проклятието, което навлече на мен… Той завинаги ще виси на врата ти, прокълнат амулет, и ако разбера, че е умрял, ще те открия и ще те убия късче по късче. А след това ще убия сестра ти, цялото й потомство и родителите ти.
— Какво казваш?!
Харм се наведе, туптенето на кръвта в главата и лицето му беше познато.
— Чу ме. Знаеш волята ми. Противопоставиш ли й се, жестоко ще си платиш.
Тя се сви назад и Харм се отдръпна. Погледът му се плъзна по бъркотията на раждането, жалката жена, ужасяващия резултат… и като махна с ръка във въздуха, ги изряза от живота си. Докато снежната буря бушуваше, а огънят догаряше, той посегна към палтото си от животински кожи.
— Ти съсипа сина ми — каза, докато намяташе тежките кожи на раменете си. — Наказанието ти е да отгледаш това изчадие като доказателство за своя провал.
— Ти не си кралят — възрази тя немощно. — Не можеш да нареждаш нищо.
— Правя услуга на събратята си мъже. — Харм махна с пръст към пищящото новородено. — С това на хълбока ти, никой друг няма да легне с теб и да бъде сполетян от същото като мен.
— Не можеш да ме принудиш да го направя!
— Мога и ще го сторя.
Тя беше разглезена, непокорна жена по природа и именно това първо го беше привлякло у нея — просто трябваше да й покаже грешките й и за известно време обучението беше доста интригуващо. Всъщност веднъж и само веднъж тя бе опитала да му се наложи. Не го беше повторила никога повече.
— Не ме предизвиквай. Веднъж вече го стори и помниш резултата.
Тя пребледня и Харм кимна.
— Да. Това.
Едва не я беше убил онази нощ, за да й даде да разбере, че той щеше да ляга с когото си поиска, но тя не можеше да бъде с друг мъж, докато все още бе дори най-бегло свързана с него. Скоро след това бе решила, че единственият начин да го обуздае е, като му роди сина, който той искаше; по същото време и той бе започнал да мисли за наследник.