А после спря.
— Няма да я използвам против Братството. Разбирате ли позицията ми?
Зайфър огледа останалите. А после каза в режещия студен вятър:
— Готови сме да те следваме. Ако ти последваш Рот, значи, сме готови и ние да го последваме.
— Той очаква да му се закълнете във вярност. Да се закълнете в живота си, за да останете живи.
— Ние следваме теб. Ако ти следваш Рот, сме готови да следваме Рот.
Кор погледна Балтазар.
— Какво казваш ти?
— Същото.
— А ти? — попита Кор следващия.
Още едно кимване и той попита и последния от тях.
Това не беше съгласието, което Слепия крал търсеше.
— Ако това ви струва живота — продължи той, — ако ви преследват заради него, какъв е отговорът ви тогава?
— Ние сме воини — заяви Зайфър. — И така вече ни преследват, който живее с кама в ръка, нерядко умира от кама в гърба. Нищо няма да се промени, освен непокътността на отколешната ни служба на истинския ни и единствен господар. В мир сме с положението си само по този начин и никой друг.
Очевидно сериозно бяха обсъждали въпроса и бяха достигнали решение, което беше общо и непоколебимо и не подлежеше на обсъждане и промяна.
Кор усети, че сърцето му прелива, и се подчини на порива да се поклони ниско.
— Ще отнеса това на краля и ще видим какво ще каже той.
Като един, те му се поклониха в отговор.
— Утре вечер — заяви той — ще ви съобщя окончателното разрешение на всичко това.
— И тогава ще си отидем у дома — добави Зайфър.
Сякаш и това беше неотменимо.
— Да — каза Кор във вятъра. — Отиваме си у дома.
Лейла излезе от ранчото през плъзгащата се врата, увивайки се още по-плътно в палтото, което беше взела от дрешника. Докато затваряше очи, за да се дематериализира, сърцето й думкаше с оглушителна ярост.
Прие физическите си очертания на един полуостров в река Хъдзън, на около петнайсет километра от мястото, където в продължение на два часа бе крачила напред-назад. Ловната хижа, където отиваше, бе малка и скромна, и издръжлива — като стара, добре поправена обувка, обърната към града. По-навътре върху издадения земен участък се издигаше голямо и елегантно стъклено имение, като музеен експонат на богатството.
То обаче не я засягаше, нито я интересуваше.
Съдбите й бяха свидетел, че си имаше предостатъчно неща на главата.
Докато крачеше решително към задната врата на хижата, стъпките й бяха първите, оставени върху непокътнатата снежна пелена. Вътре обаче имаше някой и той отвори, преди да бе успяла да почука.
Светлината, струяща отвътре, очерта огромното тяло на брата Тормент.
— Здравей! Каква изненада! Извинявай, че ми отне известно време да ти отговоря, аз…
— Кой от вас го направи? — изплющя гласът й. — Кой от вас го простреля?
Братът млъкна, а тя не му даде възможност да отговори. Мина покрай него и влезе в топлата вътрешност на хижата, където отново закрачи напред-назад в аскетично обзаведеното помещение.
Не го изпускаше от поглед, докато той затваряше вратата и се облягаше на нея.
— Е? — настоя Лейла. — И не ми обяснявай, че греша. Той каза, че е бил лесър, а после спомена, че не е виждал лесъри още отпреди вие, чудовища, да го отвлечете.
— Чудовища? — извика Тор в отговор. — Наричаш нас чудовища? След като онзи боклук изпрати куршум в главата на твоя крал?
Лейла се изправи в целия си ръст пред него и размаха пръст в лицето му, подсилвайки думите си.
— Този „боклук“ не поиска да те предаде. Така че внимавай как го наричаш.
Тор се приведе напред.
— Не го превръщай в герой, Лейла. Това не ти помогна преди, със сигурност няма да направи нещата по-добри за теб и сега.
— Не те чувам да отричаш, че си бил ти. Куин беше ли с теб, или реши да тръгнеш след него сам? И преди да ми кажеш да бъда добра малка женичка и да си гледам работата, ще ти кажа, че лично присъствах, когато Кор падна на коляно и целуна пръстена на краля. Видях го да му се врича във вярност и със сигурност знам, че Рот нареди на всички ви да се погрижите да бъде в безопасност. Ала ти не се подчини, нали? Смяташ, че си по-важен от…
— Това не ти влиза в работата, Лейла.
— Как ли пък не. Обичам го…
Тор разпери ръце.
— О! Да, да, да, влюби се в убиец и крадец, и предател и изведнъж цялото това петно е изтрито, всички тези незначителни малки подробности се изпариха, защото ти си хлътнала по него! Радвам се да го науча. Просто ще забравя това, че Рот едва не умря пред очите ми, защото ти искаш да налапаш оная работа на някакъв си…