Лейла го зашлеви толкова силно, че ръката я заболя до лакътя. И изобщо не съжали, че го беше направила.
— Нека ти напомня коя съм. Независимо дали ти харесва, или не, бях Избраница и ми дължиш уважение. С годините си на служба съм си заслужила правото на по-добро отношение от това.
Тор сякаш дори не забеляза, че го беше ударила. Просто се приведе напред и оголи вампирските си зъби.
— А нека аз ти напомня, че моята работа е да защитавам краля. Любовният ти живот не ме интересува и при най-добри обстоятелства. Когато ми пречи да опазя живота на един достоен мъж като Рот, ще смажа и теб, и скъпоценните ти самоизмами по-бързо, отколкото кървяща артерия би разрешила този проблем.
— Ти… — Лейла отново размаха пръст в лицето му — си този, който ще бъде убиец, ако отнемеш живота му, също както и Куин.
Зачака го да отрече, че Куин е замесен. И не се учуди, когато той не го направи и просто сви рамене.
— Имам разрешение да бъда този, който ще го вкара в гроба.
— Което очевидно беше отменено. — Лейла поклати глава и сложи ръце на хълбоците си. — Не знам какво става с теб, но то очевидно няма нищо общо с Кор…
— Как ли пък не!
— Така е! Рот е този, който едва не умря, и все пак успя да прости. Ти си се вкопчил в станалото, така че несъмнено има и нещо друго. Ако ставаше дума само за Кор и онова, което той причини на Рот, то щеше да е приключило за теб така, както приключи за краля.
Тор отново оголи зъби насреща й.
— Чуй ме и ме чуй добре, защото ще го кажа само веднъж. Може да си Избраница и да се носиш насам-натам в белите си одежди, сякаш превъзхождаш морално всички ни, колкото си искаш, ала не си част от тази война. Никога не си била и никога няма да бъдеш. Така че си върви у дома, седи си в меките си кресла и се тъпчи със сладкиши и бонбони, защото с нищо не можеш да ме накараш да си променя мнението и плановете. Не си чак толкова важна за мен и най-вече тази роля, за която изискваш респект, няма особено значение, когато става дума за оцеляването на расата.
Изпепеляваща ярост лумна във вените на Лейла.
— Ти, арогантен сексист. Есен знае ли колко безочлив можеш да бъдеш? Или го криеш, та да продължи да спи в леглото до теб?
— Наречи го както искаш. Ала само един от нас двамата знае за какво говори.
Лейла примига веднъж. И още веднъж. Трети път.
Смътно усещаше, че вероятно не беше особено добра идея да поеме натам, накъдето възнамеряваше да поеме. Тор обаче бе решил да намеси „оная работа“ във всичко това.
— Знам каква бе първата ти шелан. — Кръвта се отцеди от лицето му, но тя продължи. — Докато ми лепваш етикет само защото имам яйчници, защо не си помислиш само за миг как би реагирала Уелси, ако те чуеше да казваш това на една жена. Сигурна съм, че едва ли би останала във възторг.
Думите й намериха целта си и тя видя как братът сякаш се изду пред очите й, тялото му увеличи ръста, силата и масата си, докато не придоби размерите на смъртоносно чудовище.
Ръцете му се свиха в юмруци и се вдигнаха, лицето му се разкриви в маска на абсолютна агресия. Гласът му, когато заговори, потреперваше.
— Трябва да си вървиш. Трябва да си вървиш още сега. Никога досега не съм удрял жена и няма да започна тази вечер.
— Не ме е страх от теб. Не ме е страх от нищо. — Лейла вирна брадичка. — Когато става дума за това да защитя малките си и мъжа, когото обичам, бих постлала живота си на пътя на съдбата им и ако ме пребиеш до смърт заради това, аз ще се върна от мъртвите и ще те преследвам, докато не полудееш. Няма нищо, което би могъл да сториш, за да ме накараш да отстъпя. Нищичко.
За миг братът изглеждаше толкова изумен, че не бе в състояние да проговори. И Лейла предполагаше, че разбира защо. Тя стоеше тук, опълчила се срещу един от най-страховитите мъже на расата, обучен убиец, който бе въоръжен и я превъзхождаше с поне сто килограма… и дори не трепваше.
Да, помисли си. Онази, която винаги се бе чувствала мъничко изгубена, най-сетне бе открила почва под краката си и своя глас.
И той се оказа лъвски.
Тор поклати глава.
— Ти си луда. Ти си наистина напълно откачена. Готова си да пожертваш малките си, сестрите си Избраници, дома си, връзката си с Куин и Блей, краля си, всички, които са те подкрепяли някога, заради един мъж, извършил военно престъпление, което вероятно дори не е най-ужасното злодеяние, сторено от него. Искаш да знаеш какво би казала моята Уелси за това? Ще ти кажа. Би заявила, че си предателка и изменница и че не би трябвало никога вече да видиш малките си, защото най-важното е децата да бъдат предпазени от всякакви зловредни влияния.