Окей, приключила бе с воденето на подобни хипотетични разговори.
— Предупреждавам те, Тормент, трябва да се запиташ какво в действителност правиш. — Отново поклати глава. — Защото ти се противопоставяш на властта. Искаш да говорим за предателство? Сигурна съм, че когато се е прибрал в имението, Рот е казал на всички в Братството какви планове има за Кор и шайката копелета и какво се надява да постигне. А ти не се подчиняваш на заповедите му. Това не те ли прави предател? Мисля, че да. Така че двамата с теб може би не сме толкова различни.
— Да ти го начукам, Лейла. Надявам се да се радваш на живота си с онзи задник. Искам да кажа, след всичките тези приказки мога само да предполагам, че ще отидеш в Древната страна заедно с него… ако той оцелее достатъчно дълго, за да си замине. Да, жена като теб… ще изоставиш малките си и ще тръгнеш с любовника си. И знаеш ли какво? За първи път в живота си мисля, че някой да изостави децата си е добра идея.
— Стой далече от Кор.
— Не си в положение да ми заповядваш. — Той се изсмя сурово. — Исусе Христе, не мога да повярвам, че всичко това е заради такъв като него. Кой, по дяволите, е този боклук, който…
— Той е шибаният ти брат — изкрещя Лейла. — Ето кой е.
54
Има моменти в живота, в които можеш да се озовеш в автомобилна катастрофа, без изобщо да си зад волана. Или на пътя. Или в каквото и да било превозно средство.
Когато думите излязоха от устата на Лейла и достигнаха до ума му, за да бъдат осмислени, Тор усети как губи контрол и всичко се завърта около него, а после почувства шока на удара, когато осъзна, че да, тя действително бе казала това. Да, говореше сериозно. Да… все още го гледаше в очите.
Той е шибаният ти брат.
— Лъжеш — чу се да казва.
— Не лъжа. Информацията се съхранява в библиотеката на Светилището. И сам можеш да я прочетеш.
— Чел съм моята книга. Не се споменава никакъв брат…
— В книгата на баща ти е. Кор е син на члена на Братството на черния кинжал Харм. Също като теб.
Препъвайки се, Тор отиде до стария диван пред студеното огнище и се отпусна тежко върху коравите възглавници.
— Не.
— Както казах, върви и го прочети сам. А след това се опитай да преглътнеш факта, че не само действаш в разрез с недвусмислена заповед на Рот, но се опитваш да убиеш най-близкия си кръвен роднина.
Нямаше представа колко дълго остана да седи там. Беше прекалено зает да пресява миналото си отпреди да дойде в Новия свят, в търсене на какъвто и да било знак, следа… каквото и да било.
— Как е възможно да не съм знаел? — Поклати глава. — Как е възможно нещо подобно да бъде опазено в тайна?
— Кор е бил отхвърлен от майка си при раждането. Баща му, твоят баща, сторил същото.
— Заради устната му.
— Да. Доколкото знам, живял е с бавачка, която го ненавиждала и се държала отвратително с него, докато накрая не го изоставила. — Лейла замълча за миг. — Каза, че го е оковавала пред къщата, където живеели. Като куче.
Тор затвори очи.
Сякаш усетила, че в него нещо започва да се променя, Лейла заговори с друг, не толкова рязък тон.
— Той не знае за теб. Доколкото ми е известно, никой не знае.
Тор вдигна рязко глава.
— Не си му казала?
— Не. Знае, че разполагам с тази информация. Но заяви, че не я иска. Че това не променя миналото, нито ще повлияе на бъдещето му.
— Това… това не променя стореното от него.
— Не, но се надявам да промени онова, което ще сториш ти.
Тор потъна в мълчание. Докато се взираше с празен поглед пред себе си, му беше трудно да подреди емоциите си в спретнати категории, като шок, тъга, гняв, скръб. По дяволите, шокът беше ли изобщо емоция? Дори не знаеше защо изобщо изпитва каквото и да било. Не беше като между него и Харм да бе съществувала каквато и да било близост. Какво значение имаше тогава да открие, че баща му бе имал още един син? А що се отнасяше до Кор, между тях не съществуваше каквато и да било връзка.
Освен официалното оповестяване, че той е този, който ще убие копелето.
Което, Лейла бе права, беше отменено.
Вдигна глава и прикова очи в Избраницата. Тя го наблюдаваше, застанала край вратата, лицето й беше овладяно като портрет, макар очите й да блестяха заради спора им. Заради хващането им за гушите.
— Съжалявам — каза, сякаш отдалече. — За това, което се случи току-що между нас.
Тя поклати рязко глава.
— Няма да се извинявам за това кого обичам. Всъщност съм благодарна за тази съдба. Ако бях обикнала другиго, нямаше да бъда принудена да бъда толкова силна, а няма нищо лошо, нито в този, нито в следващия свят, в това да откриеш собствената си сила.