Тор едва ли би могъл да се съгласи повече.
— Постъпи правилно, Тор — каза тя. — Чуваш ли ме? Оправи нещата и се погрижи Кор да не пострада.
— Не мога да контролирам целия свят.
— Не, но можеш да контролираш себе си. Това е урок, който и аз едва сега научавам.
Прибра се право в ранчото. Затвори плъзгащата се врата зад себе си и се заслуша. Кор все още не се беше върнал и това беше добре. Не искаше той да знае, че се бе досетила кой бе стрелял по него, нито че се беше конфронтирала с брата заради него.
Да не говорим за това, че бе разкрила информацията за баща му.
Прескъпа Скрайб Върджин — ъ, хиперсексуален Ласитър — надяваше се Тор да си държи устата затворена. Просто беше направила онова, което трябваше, та Кор да не бъде мишена.
Мъж, познал болката на това да изгуби своята шелан и нероденото си дете, нямаше да убие родния си брат. Просто нямаше да го направи.
Слезе в мазето и отиде в банята с намерението да си вземе душ. Отражението й в огледалото над умивалника я накара да се закове на място. Все още беше в одеждите си на Избраница, които беше облякла, след като Кор си тръгна, това бяха белите дипли, познати й като собствената й коса, собственото й тяло.
Развърза колана, разтвори двете половини и ги остави да се свлекат от раменете й.
Докато държеше робата пред себе си, мислите й се върнаха към дългите години, в които беше носила тази униформа. Дори след като Фюри ги беше освободил, все още беше използвала одеждите повече, отколкото обикновени дрехи. Те бяха удобни, даваха свобода на движенията и й действаха успокояващо, така както дете би се гушкало с любима играчка или одеялце.
Освен това бяха символ. Не само на миналото на расата, но и на нейното собствено.
Сгъна дрехата внимателно, с почтителни движения, остави я върху мраморния плот и отстъпи назад.
Знаеше, че никога вече няма да облече одеждите на Избраница. Сигурна бе, че щеше да има други дрехи, които да й напомнят за тях — дълги рокли, дълги палта, дори одеяла, увити около тялото и спускащи се по краката й.
Ала тя вече не беше Избраница, и то не само защото самата Скрайб Върджин вече я нямаше.
Работата бе там, че когато служиш другиму, когато живееш живот, отреден ти от другиго, не можеш да се върнеш към някогашната си роля, след като откриеш кой си наистина.
Тя бе майка. Любима. Горда жена, силна жена, жена, която знаеше разликата между правилно и грешно, между семейство и чужди хора, между добро и зло. Беше преживяла раждането на две деца и се бе опълчила на един брат, би се изправила дори срещу краля, ако се наложеше. Не беше безгрешна, понякога се объркваше и от време на време щеше да се препъва.
Ала щеше да оцелее. Това правеха силните.
Срещна очите си в огледалото и се взря в лицето си сякаш за първи път. Прекарала бе всички онези години в Светилището в очакване да я повикат да изпълни ролята си на ерос, съществуването й беше диктувано напълно от други и едновременно с това — безцелно, тъй като нямаше Примейл, когото да задоволява. А после, след като тя и сестрите й бяха освободени, се бе лашкала насам-натам в света, пристъпяйки несигурно по непознатите пътища на съвременния живот. Преминала бе през отчаяния период на нуждата си с помощта на Куин, а след това бе дошла тревогата, докато малките растяха в нея… време, когато животът й бе разделен надве заради Кор. След това? Раждането, което едва не я беше убило, а сега агонията от разпадането на семейството й… и предстоящата загуба на Кор.
И все пак беше жива и бе тук, вперила поглед в отражението си в огледалото.
И за първи път в живота си изпита уважение към онази, която видя.
Поклони се лекичко на отражението си и каза тихо:
— Приятно ми е да се запознаем.
55
Чао, чао.
Като да стреляш по вързана мечка, помисли си Вишъс, докато изтриваше поредния видео клип в ютюб. Ако беше само малко по-лесно да хакнеш тези акаунти, като нищо можеше да си донесеш пуканки и кока-кола. Следващия. И… следващия. И… следващия.
В известен смисъл трябваше да благодари на Джо Ърли, наричана още Знам Стокър, за това колко бе експедитивно всичко. Отделът й с линкове беше същинско съкровище, пълно със съдържание, качено на най-различни места от поне десетина души. След като приключеше с ютюб, щеше да се погрижи за инстаграм и фейсбук.
С последното щеше да му е малко по-трудно, тъй като имаше повече от един акаунт, който трябваше да хакне, но щеше да се справи.