— Веднъж вече го направи — озъби се Вишъс. — Именно така Троу се озова при нас.
Кор кимна.
— Така е. Ето защо ви предупредих за него.
Рот наклони глава.
— Което наистина оценявам. Ще се заемем с него, след като разрешим въпроса с твоите хора.
— Няма да имаш проблем с това, нали? — попита Вишъс Кор.
— Не. — Кор сви рамене. — Троу пое по свой собствен път, който е несъвместим с вашия, а следователно и с моя. Как ще изберете да се погрижите за него, зависи от вас.
— Значи, решихме и това. — Рот се усмихна, разкривайки огромните си вампирски зъби. — Ала както казвах, на моите момчета ще им трябва доказателство. Така че ще имаме нужда от истинска церемония по вричане със свидетели.
— Мислех, че ще го направиш на четири очи — каза Вишъс ниско, като едновременно с това отстъпи извън обхвата на хватката на Рот.
— Шайката копелета няма да ни нападнат. — Рот поклати глава. — Няма да се случи. Той ги държи здраво, усещам силата у него. Мъж като него не е толкова спокоен без основателна причина, нали така, Кор?
— Да. Няма да вдигнат оръжие против никого от Братството. Ще ги събера утре в полунощ и ще ги доведа където заповядаш. Не може да стане по-рано обаче, тъй като не мога да се свържа с тях преди това. Не поддържаме връзка с оглед на тяхната безопасност, в случай че — Кор хвърли поглед на Вишъс — нещата се объркат. Нали разбираш?
Рот се засмя.
— О, да, ясно ми е. Значи, се договорихме…
— Ами твоята безопасност, Кор? — намеси се Лейла ядосана. — Сигурен ли си, че ти ще бъдеш в безопасност?
Кралят бе този, който отговори с мек глас:
— С него всичко ще бъде наред, не се тревожи…
Лейла се обърна рязко към Кор.
— Защо не му кажеш, че снощи стреляха по теб. И кой го направи.
Когато неговата жена прекъсна своя крал, Кор нарочно не промени изражението си.
— Нали ти казах, обич моя, беше лесър…
— Не, не е бил. — Лейла обърна очи към Рот. — Снощи са стреляли по него.
— Не. — Кор стисна ръката й, опитвайки се да я накара да замълчи. — Беше просто един лесър.
Насреща им в спретнатата кухня веждите на Рот се скриха зад тъмните очила, а въздухът се вледени. А после той заяви:
— Ще те попитам само веднъж и гледай да не ме излъжеш. Някой от воините ми вдигал ли е оръжие срещу теб, откакто ми даде клетва за вярност?
Кор срещна незрящия поглед на краля и заяви уверено:
— Не, не са.
Вече стискаше ръката на Лейла толкова силно, че със сигурност й причиняваше болка, така че охлаби хватката си. Молеше се обаче тя да си мълчи.
Ноздрите на Рот се разшириха. А после той кимна.
— Така да бъде. Ще се срещнете с нас в центъра, на Петнайсета улица и Маркет Стрийт. Там има празен склад. Няма как да не го откриете.
— Ще бъдем там в дванайсет часа и петнайсет минути. Ще се срещна с воините ми в полунощ и ще ни трябва време, за да стигнем до вас.
Рот пристъпи напред и протегна десницата си във въздуха.
— Ти и бойците ти имате думата ми. Стига да не бъдете заплаха за момчетата ми, никой няма да пострада.
Кор пое предложената ръка и я разтърси.
— До утре — заяви на Древния език.
— До утре — отвърна кралят по същия начин.
Докато Рот и Вишъс излизаха през плъзгащата се врата, Кор можеше само да се надява, че кралят бе дал обещание, което бе в състояние да удържи.
— Те ще те убият — каза Лейла глухо. — Няма да преживееш тази среща.
Кор погледна към нея. Ненавиждаше страха върху бледото й лице, треперенето на тялото й. В покоя на къщата му се искаше да я излъже. Искаше му се да знае как бе научила истината. Искаше му се да остане с нея завинаги.
Ала съдбата имаше други планове.
Протегна към нея с ръката си за мир, не за война и помилва гладката й буза. Прокара палец по долната й устна. Погали жизненоважната вена, която минаваше отстрани на шията й.
— Не може да гарантира безопасността ти. — Изруга отчаяно и като притисна лице в дланта му, целуна закоравялата от битките кожа. — Не и когато става дума за Тормент и Куин. И го знаеш много добре.
— Как? — ахна Кор. — Как разбра?
— Има ли значение?
Не, предполагаше той, нямаше.
— Защо не каза нещо? — попита Лейла. — Защо не каза на Рот?
— Защото в края на краищата това няма значение. Сигурността във време на конфликт е илюзия, с която могат само да те залъгват, не и да ти гарантират. И двамата го знаем. Ако един от тях реши да се погрижи сам за един проблем, който не съществува, никой няма да е в състояние да му попречи. Свободната воля е универсална истина, също като земното притегляне.