— Прав е, Ви. Наруших директна заповед. Стрелях по Кор снощи, когато го видях в града. Ще си понеса последствията.
Рот като че ли се поизненада от това колко лесно го прие Тор.
Братът просто сви рамене.
— Беше грешка да го направя. Бе в разрез с решението ти и онова, което се надяваш да постигнеш. Предполагам, че изменничеството ми е в кръвта.
— Какво? — попита Ви рязко.
Тор махна пренебрежително с ръка.
— Няма значение. С Есен ще се изнесем още утре. Освен ако не искаш да си тръгнем тази вечер.
Рот се намръщи. А после отиде до писалището си, заобикаляйки диваните, и откри престола.
Докато се отпускаше в трона на баща си, изглеждаше напълно изтощен и — наистина — свали тъмните си очила и разтърка очите си.
— Защо? Защо правиш такъв проблем от това с Кор? Защо просто не оставиш нещата така?
— Сега ще го направя. Само това има значение. Нямам никакъв интерес към убийството му.
— Какво се промени?
Тор просто поклати глава.
— Нищо съществено. На фона на всичко останало.
Нещо се размърда в ума на Ви, но той не можеше да се сети точно какво и, човече, беше адски дразнещо. Само че беше уморен, и то не само защото тялото му беше изтощено от липсата на сън.
Рот се приведе напред.
— Чуй ме. Войната затихва, на път сме да приключим с това. Не искам вниманието ви да бъде отвлечено от тази история. Не искам вие, дебелоглави задници такива, да си губите времето с някакви си пет копелета само защото някога са имали политически кроежи, включващи главата ми на поднос. Кор знае къде живеем. Не се е възползвал от тази информация. През последните двайсет и четири часа е с Лейла и усещам колко е силна връзката между тях. И е напълно отдаден на този мир и това да се махне от Колдуел. Вече не съществува конфликт, и то не само защото аз казвам така.
— Знам. — Тор се приближи до огъня и се загледа в пламъците. — Аз, ъ, моята Уелси щеше да навърши двеста двайсет и шест години преди три нощи. Малкото ми, което носеше в утробата си, щеше да бъде на две години и половина. Мисля, че това ми се отразява.
— Мамка му — каза кралят тихо. — Бях забравил.
Братът сви рамене.
— Това не оправдава постъпките ми. Онова, което направих, не е достойно нито за теб, нито за мен. Но ще кажа само, че… — Той се прокашля. — От доста време търся някакво отмъщение и го открих в неправилната мишена. Истинският обект на гнева ми е съдбата, а там няма какво да простреляш или намушкаш. Тя просто е… и в някои нощи ми е по-трудно да го приема, отколкото в други.
Рот се облегна в трона си и отпусна глава на високата, покрита с дърворезба облегалка. След миг посочи вратата.
— Оставете ме. И двамата. Черепът ми е на път да експлодира и не искам да ми пратят сметката за химическото чистене на шибаните ви ризи.
Той се поклони ниско.
— Както заповядаш, господарю. С Есен ще си тръгнем…
— Не се засягай — измърмори Рот, — но млъкни, става ли? Просто ме оставете. Искам ви тук веднага щом слънцето залезе и доведете и останалите от братята със себе си. Вървете. Вървете.
Пред кабинета на краля Тор поспря, докато Ви затваряше вратата, и го погледна твърдо.
— За твое сведение — подхвърли Ви, — Кор го отрече.
Тор се намръщи.
— Извинявай, какво?
Ви запали цигара и изпусна дима, сякаш беше проклятие.
— Бях там, когато Рот го попита кой е стрелял по него и той отказа да те издаде. Знае ли, че си бил ти?
— Да.
— Кой друг беше с теб? — Когато Тор не отговори веднага, братът се приведе към него и завря ръчно свитата цигара в лицето му. — Знаех си. Кажи на Куин да престане или аз ще го направя. Изобщо не съм фен на Кор. Хич не ме е грижа нито за него, нито за шайката му копелета. Живи, мъртви, все ми е тая. Ала Рот има право. Цяло хилядолетие се борим, за да наврем пророчеството за Дистройър в задника на Омега, и моментът вече е назрял. Нищо не бива да отвлича вниманието ни. Достатъчно с тези дребнави глупости.
— Не мога да контролирам Куин. Никой не може. С очите си го видяхме преди няколко нощи, нали така?
— Ама че задник.
Ви погледна надолу по коридора, сякаш се канеше да отиде при брата, но Тор му препречи пътя.
— Аз ще говоря с него. Може и да ме изхвърлиха от Братството, но теб изобщо не те бива в това да излагаш нещата.
— Не съм толкова зле.
— В сравнение с верижен трион, може би е така. Само че не ни трябват още луди глави, които да се палят. Всички са на път да изригнат.
Ви използва цигарата си като показалка.