— Оправи тази бъркотия, Тор. Или аз ще го направя.
— Ти си вторият, който ми го казва тази вечер.
— Тогава се залавяй за работа.
С тези думи Ви пое по стълбището, сякаш имаше работа… която включваше това да приклещи в мъртвешка хватка някого, който го дразнеше.
След като се увери, че наоколо няма никой, Тор тръгна по коридора със статуите, подминавайки фигурите на човеци в бойни пози. Спря пред третата врата и почука тихичко, а когато отвътре долетя отговор, отново се огледа на двете си страни.
Едва тогава се вмъкна в спалнята на Куин (или по-точно онази, в която доскоро живееше Лейла) и побърза да затвори вратата зад себе си, като едва не я заключи.
Куин беше до люлките на малките и правеше нещо с едно шише.
— Здрасти — каза, без да вдига очи.
— Трябва да поговорим.
— Така ли? — Сега вече братът го погледна. — Уби ли го?
— Не, но току-що ме изхвърлиха от Братството.
Куин се изправи и се обърна към него.
— Какво?
— Рот беше прав да го стори.
— Я чакай, Кор е изтичал при него като жалък страхливец и…
— Излъгал е. Заради теб и мен. Отказал е да ни издаде. Не е казал на Рот какво направихме.
— Истински герой. — Куин се намръщи. — Но ако той не ни е издал, кой е бил?
— Лейла се е досетила. Дойде при мен. Видяла, че е прострелян, и не му повярвала, когато й казал, че са били лесъри. Не го отрекох пред нея.
— А, да, Избраницата, самото съвършенство. — Куин отново насочи вниманието си към малките. — Колко е благородна само, винаги готова да защити мъжа си. Твърде жалко, че и ние не сме обект на същата лоялност.
Тор поклати глава.
— Не го прави, Куин. Аз може и да съм вън, но ти ще бъдеш там утре вечер.
— Утре вечер? Какво ще се случи утре вечер?
— Братството и шайката копелета ще се срещнат. Ще научиш утре, още щом залезе слънцето. Рот ще събере братята и ще ви вземе със себе си, за да станете свидетели на това как Кор му се врича.
— Какво ме е грижа за това, по дяволите? — Братът отнесе шишето в банята и се върна, бършейки ръцете си в хавлия. — Момчетата на Кор искат да му се подмазват, тяхна си работа.
Тор поклати глава и изпита чувството, че и неговата, като тази на Рот, бе на път да експлодира. В рамките на около трийсет минути едва не беше проявил агресивност към жена за първи път в живота си, открил бе, че има отдавна изгубен брат, и бе изритан от Братството.
Беше твърде много, за да го осмисли, да го смели.
Единственото, което искаше да направи, бе да открие Есен и да поговори с нея, да й каже, че съжалява, ала заради скапаните му умения във вземането на решения, щеше да се наложи да си намерят друго място, където да живеят.
Исусе, в това ли се беше превърнал животът му?
— Не го прави — чу се да казва. — Моля те. Аз го преодолях. Ти трябва да сториш същото.
— Нищо не трябва да правя. — Братът посочи към люлките. — Освен да се грижа за тях и да убедя Блей да се прибере у дома при нас тримата. Това е единственото, което дължа на когото и да било.
— Включително и на Рот? На Братството? На хората в тази къща?
Куин замълча и Тор посочи към ъгъла, където доскоро седяха дупките от куршуми, но сега следите от избухването на Куин бяха замазани и пребоядисани.
— Напоследък всички си губят ума. Така става, когато емоциите се развихрят, логиката изхвърчи през прозореца и стресът ръководи всичко. Имаш право, трябва да се грижиш за малките си. Направи го, като не си докараш смъртта. Стреляш ли по Кор преди, по време или след срещата, несъмнено ще има мъртви. Може би повечето от тях ще бъдат измежду копелетата, може би дори ще успееш да пречукаш Кор, ала бронираните жилетки предпазват единствено сърцето и ако искаш да сториш онова, което е добро за малките, направи го, като се прибереш у дома по изгрев-слънце. Защото ти гарантирам, че ще изгубим и някои от нашите хора и една от тези жертви като нищо ще си ти.
Куин се обърна към люлките и му се стори толкова неуместно, неправилно, ужасно, че водят подобен разговор близо до две толкова невинни създания.
— Не става дума за цивилни — изтъкна Тор. — Утре вечер няма да се срещнете с копелета в салон за гости, за да си размените документи. Ще го кажа отново — решиш ли да вземеш нещата в свои ръце, ще загинат хора. И ако това се случи, а то ще се случи, когато децата ти пораснат, ще трябва да ги погледнеш в очите с тази смърт, тежаща на съвестта ти. Ще превърнеш баща им в убиец и ще поставиш Рот в ужасно положение… и то ако приемем, че и двамата оцелеете. Помисли си за това. Запитай се дали отмъщението си струва цената. — Тор се обърна, за да си върви, но после спря. — Някога замалко да стана баща. Беше нещо, което очаквах с нетърпение, за което се молех. Бих сторил почти всичко, за да бъда на твоето място сега, да стоя над твоите малки. Саможертвата е нещо относително, а ти можеш да изгубиш много заради един мъж, който няма никакво значение в живота ти. Не постъпвай като задник, братко, недей.