Също като в играта на шах, можеш да правиш само по един ход наведнъж.
— Хайде — каза той на сянката с отегчен глас. — Първо трябва да почистим. И настоявам този път да го направиш с известна сдържаност. Не искам да повредя произведенията на изкуството или тъканите. Освен това всяка бъркотия, която направиш, ще трябва и да я почистиш.
С тези думи двамата се отправиха заедно към стълбището и догена, който вършеше работата си на долния етаж.
Предстояха уволнения.
58
Докато слънцето залязваше и над Колдуел се спускаше мрак, Лейла се размърда в леглото, което двамата с Кор бяха вкарали във великолепна употреба през деня. Нейният воин се бе залепил толкова близо до гърба й, сякаш беше собствената й кожа, тялото му я търсеше дори в съня си.
— Не мисли за това, обич моя — промълви той.
Лейла се обърна в прегръдката му и го помилва по косата. По лицето. По раменете.
— Как така винаги знаеш?
Той не отговори, просто я целуна по шията.
— Кажи ми нещо.
— Какво?
— Ако бях друг мъж, ако лицето ми беше различно, ако животът ми беше поел по друг път, щеше ли да…
— Щях ли да какво?
Доста време мина, преди да й отговори.
— Щеше ли да се обвържеш с мен, както повелява традицията? Щеше ли да живееш под един покрив с мен, да ми родиш малки и да ги отгледаме заедно? Ако бях обущар или фермер, ако отглеждах коне или правех медовина, щеше ли да останеш до мен и да бъдеш моята шелан?
Лейла докосна горната му устна.
— Аз вече съм твоята шелан.
Кор изпусна дъха си и затвори очи.
— Ще ми се всичко да беше различно. Ще ми се онази нощ, преди всички изминали години, да бях избрал друг лагер, който да посетя, друга гора, през която да мина.
— А аз не. Защото, ако не беше минал оттам, където и да е то, никога нямаше да се срещнем.
— Може би така би било по-добре.
— Не — заяви Лейла твърдо. — Всичко е такова, каквото трябва да бъде.
С изключение на това, че щеше да си тръгне.
— Може би след време — прошепна тя, — когато Лирика и Рамп пораснат и поемат по своя път в живота, бих могла да дойда и да те намеря. След като преминат през преобразяването…
— Винаги ще се нуждаят от своята майка. Животът ти винаги ще бъде тук, в Новия свят.
Искаше й се да му възрази, ала знаеше, че е прав. Щяха да минат десетилетия, преди малките да бъдат напълно независими, а кой знае какво щеше да бъде положението покрай войната тогава? Ако Рамп поемеше по стъпките на баща си и станеше брат, Лейла нямаше да е в състояние да намери покой, докато той бе на бойното поле, дори самата тя да беше в Колдуел. А ако ги делеше цял океан? Не можеше дори да си го представи.
Ами ако и Лирика искаше да се бие? В тренировъчната програма имаше и жени. Лирика спокойно би могла да реши да вземе в ръцете си кама. Тогава щеше да има две деца, участващи във войната.
— Има нещо достойно в това да не се съпротивляваш на онова, което не може да бъде променено. — Кор я целуна по ключицата. — Когато настъпи моментът, се откажи от мен и продължи напред.
— Може би има и друго решение. — Макар да не можеше да си представи какво бе то. — Ами ако…
— Куин никога няма да позволи да съм близо до малките. Дори ако Братството и кралят приемат мен и бойците ми, бащата на сина и дъщеря ти никога няма да ме допусне до тях, а ако аз не присъствам в живота ти, нещата между вас ще се оправят. Или поне на това се надявам и за това се моля — един ден отново да те приеме в живота си.
Ала това никога нямаше да се случи, помисли си Лейла. Гневът на Куин беше безграничен и безкраен. Някои неща, като мастило върху пергамент, бяха неизличими.
— Ще ме любиш ли? — прошепна тя.
С вече познатия й порив Кор се озова върху нея, телата им вече така бяха свикнали едно с друго, че мъжествеността му проникна в нея, без да е необходимо никакво наместване, просто едно плавно плъзване.
Под тласъците му мислите на Лейла се насочиха към секса, който бяха правили през деня. Подготовката й като ерос беше влязла в употреба по начин, който го бе шокирал, изненадал и възбудил… и изобщо не се беше оплаквал. Ала това не означаваше, че беше щастливо време. И за двамата часовете криеха отчаяние, трескавост в докосването, в целуването, в проникването така, както бързаш да изядеш храната пред себе си, преди да са отнесли чинията.
И все пак сега, когато Кор откри ритъма си, а тя откликна по същия начин, правеха любов по различен начин. Дори не ставаше дума за секс, не и наистина. Това бе най-близкото до съединяване на души, до което можеха да стигнат.