Когато на вратата му се почука, Куин нямаше никакво намерение да стане от леглото, за да отвори. Оставаше му още час до срещата в кабинета на Рот, когато вероятно щяха да го направят на нищо (а може би дори да го изритат от Братството, както беше станало с Тор), и освен дето беше успял да си вземе душ и да се облече, в главата му цареше прекалено голям хаос, за да стори каквото и да било друго.
Като например да се опита да води възпитан разговор. Или да направи каквото и да било, освен да диша.
Почукването долетя отново, по-силно.
Куин вдигна глава и оголи зъби, отваряйки уста, за да извика на нахалника да се разкара…
Вместо това скочи на крака. Втурна се към вратата и я отвори широко, сякаш отвън стоеше момиченце от скаутите с кутии курабии.
Блей беше в коридора и имаше толкова апетитен вид, че би трябвало да го забранят със закон, облечен в кожени дрехи и препасан с оръжия — тоалетът, в който Куин най-много обичаше да го вижда. Освен чисто гол.
— Нещо против да вляза?
— Да. Искам да кажа, не. Заповядай.
Човече, какво дар слово само!
Блей затвори вратата и красивите му очи се отправиха към люлките.
— Искаш ли да ги видиш? — попита Куин, отдръпвайки се настрани, нищо че не стоеше на пътя му.
— Да, искам.
Блей се приближи и макар да беше с гръб, Куин усети усмивката върху лицето му, докато поздравяваше първо едното, а после и другото дете. Ала когато се обърна към него, беше сериозен.
Ето го, помисли си Куин, докато отиваше да седне на леглото. Отговора на въпроса какъв щеше да бъде остатъкът от живота му. И макар да не знаеше подробностите, знаеше, че ще боли.
Блей бръкна в коженото си яке.
— Не ги искам.
При вида на документите, които Сакстън беше изготвил, Куин усети как сърцето му се свива. Нямаше какво друго да предложи, освен собствените си деца. Ако Лирика и Рамп не можеха да го накарат да си промени мнението, нищо не би могло…
— Обичам те — каза Блей. — И ти прощавам.
За частица от секундата Куин не бе в състояние да осмисли сричките. А после, когато те достигнаха до ума му, бе сигурен, че не е чул правилно.
— Ще повторя. Обичам те и ти прощавам.
Куин скочи и прекоси разстоянието между тях по-бързо от запалването на кибритена клечка. Преди обаче да успее да го целуне, беше спрян от силна ръка.
— Почакай. Имам да кажа още нещо.
— Каквото и да е, съгласен съм. Каквото и да е, приемам.
— Чудесно. Значи, ще се сдобриш с Лейла.
Куин направи крачка назад. И още една.
Блей потупа документите в ръката си.
— Чу ме. Не се нуждая от законово дадени ми родителски права. Не са ми нужни подобни театрални изпълнения, макар да оценявам чувството, вложено в тях, и за да съм откровен, именно то ме убеди, че наистина си сериозен. Обеща обаче, че ще сториш всичко, и вярвам, че си мъж на думата си. Нещата между нас няма да бъдат наред, докато не оправиш отношенията си с Лейла.
— Не знам дали мога да сторя това. Блей. — Куин разпери длани. — Не се опитвам да бъда задник. Наистина. Просто… познавам се. И след като тя ги изложи на опасност по този начин и толкова дълго лъга, за да го прикрие? Не мога да простя нещо такова, дори и заради теб.
— Мисля, че трябва да се съсредоточиш повече върху това кой е Кор, вместо върху стореното от нея.
— Знам кой е той. Там е проблемът.
— Е, току-що говорих с Тор, който ми разказа всичко.
Куин разпери ръце и закрачи напред-назад.
— О, хайде де…
— И наистина смятам, че трябва да погледнеш на нещата в друга светлина.
— Няма да забравя станалото, Блей. Не мога.
— Никой не те кара да го направиш.
Докато Куин крачеше из стаята, реши, че с тези постоянни разговори за копелето сякаш се беше озовал в „Омагьосан ден“. Без Бил Мъри. Така че, да, беше отвратително.
— Виж, не искам да споря с теб.
Спря и погледна Блей през стаята.
— Нито пък аз. И няма да спорим, защото повече няма да го обсъждам. Сдобри се с Лейла или няма да се върна.
— Какво, по дяволите. Блей… как може да превърнеш това между теб и мен в заложник на отношенията ми с Лейла?
— Превръщам това между теб и мен в семейство. Те двамата — той посочи към люлките — и ние тримата. Ние сме семейство, но само ако се държим заедно. Не кръвта има значение и след онова, което твоите родители ти причиниха, го знаеш от първа ръка. Ако не можем — ако ти не можеш — да простиш и да обичаш, и да продължиш напред, връзката ни няма да издържи, защото аз няма да си седя и да гледам как изпитваш неприязън към горката си дъщеря само защото прилича на майка си. Нито ще чакам, докато аз сторя нещо, което не си в състояние да преглътнеш. Предизвика ме да ти простя за стореното от теб и аз го направих. Сега очаквам да сториш същото за Лейла. — Блей се отправи към вратата. — Обичам те с цялото си същество и когато двамата с Лейла създадохте тези деца, ме дарихте с пълно семейство. Искам си това семейство обратно… цялото… и това включва Лейла.