— Блей, моля те…
— Това е моето условие. И няма да отстъпя. Ще се видим на бойното поле.
Докато се приготвяше да тръгне от ранчото малко преди полунощ, Кор остави своята шелан да провери дали бронираната му жилетка е закопчана както трябва. Беше изключително старателна, толкова, че Кор имаше чувството, че би се увила около гърдите му, стига да можеше.
Улови ръцете й и целуна връхчетата на пръстите й едно по едно.
— Щастливец съм, че се грижат за мен по този начин.
О, Съдби, ненавиждаше тревогата й. Би сторил всичко по силите си, за да я замени с щастие… особено при положение че се боеше, че я очаква още скръб. Дори ако преживееше тази нощ, дори ако Братството се подчинеше на желанието на Рот, те все така трябваше да си тръгнат.
— Боя се, че не мога да те оставя да си отидеш — каза тя с разтреперана усмивка. — Боя се, че не мога да понеса да си заминеш.
Гласът й се прекърши и Кор затвори очи.
— Ще се върна тук много скоро.
Целуна я, така че да не могат да говорят повече за това, и докато тя отвръщаше яростно на прегръдката му, той се опита да запамети всяка подробност от това какво бе усещането да е до него, какви са вкусът на устните й, уханието й в ноздрите му.
Най-сетне се отдръпна лекичко и се взря в бледозелените й очи. Любимият му цвят, както се оказваше. Кой да предположи, че имаше такъв?
А после тръгна, без да поглежда назад. Не смееше.
Докато вървеше към плъзгащата се врата, усещаше миризмата на сълзите й, но дори тогава не спря. Вече нищо не можеше да спре всичко това.
Вратата се плъзна безшумно настрани и той прекрачи навън, внимавайки да не се обърне, докато я затваряше зад себе си.
Излезе на верандата, огряна от охранителните лампи, и зави зад ъгъла на гаража. Там имаше стар навес, достатъчно голям, за да побере моторна косачка за трева, и достатъчно висок за дръжките на лопати.
Когато отвори паянтовата врата, пантите й изскърцаха силно в знак на протест.
Бръкна в мрака, намери косата и я преметна през гърба си, закрепяйки я с простичко въже, което завърза на гърдите си. Не беше искал да я внесе в къщата, докато Лейла е там. Сторило му се бе нередно.
С ножовете и пистолетите, които вече носеше, беше готов за война, независимо кой я започнеше, лесър или брат.
Докато затваряше очи, готвейки се да се дематериализира, за да се срещне с бойците си, се помоли за две неща.
Първо, да се върне, за да види Лейла още веднъж, преди да си замине.
И второ, Рот да имаше над Братството такъв контрол, какъвто вярваше, че има.
Интересно как двете неща бяха толкова тясно свързани.
60
Тор седеше сам в спалнята, която делеше с Есен, стиснал черен кинжал в ръцете си. Острието бе изковано и поддържано от Вишъс неизменно остро, дръжката пасваше съвършено към захвата на Тор и само на Тор.
Невъобразима бе мисълта, че никога вече нямаше да се бие с нея.
Когато каза на своята шелан какво се бе случило й защо, тя се бе натъжила. За първи път, даваше си сметка, я беше разочаровал наистина, а като се имаше предвид, че все още бе само половин мъж заради станалото с Уелси, това определено казваше много.
Поне двамата имаха къде да отидат. Хекс се беше съгласила да останат за няколко нощи в онази нейна ловджийска хижа, същата, където двамата с Лейла се бяха конфронтирали.
Да, страааааашно се радваше да се върне там.
Завъртя оръжието в ръката си, обръщайки черното острие така, че светлината от лампата на нощното шкафче да огрее малките драскотини по ръбовете. Канел се бе да помоли Ви да го наостри — не беше като да не можеше да го направи сам. Братът влагаше такива усилия в изработването на кинжалите, че здравата се дразнеше, ако някой се опиташе да ги наостри сам.
Но това вече нямаше значение…
Окей, трябваше ли онази песен на Саймън и Гарфънкъл да отеква в главата му точно сега? Здравей тъмнина, стари мой приятелю…
— По дяволите!
Трудно бе да се каже кое бе по-лошо. Ужасната музика от шейсетте, отекваща из сивото му вещество, или фактът, че го бяха уволнили от единствената работа, която бе имал някога, която бе искал някога, в която го бе бивало някога.
Макар че колко трудно можеше да е да работиш с фритюрник? Ето поне нещо, което да очаква с нетърпение.