А междувременно красивата му жена беше в мазето с Фриц, опитвайки се да намери кашони за вещите им…
Почукването на вратата бе добре дошло, защото го откъсна от тези мисли. Ако продължаваше в същия дух, като нищо щеше да мине на прозак и М&М, за да се справи с налегналата го депресия.
— Влез. — Може би беше някой доген, натоварен с кутии. — Да? Влез.
Не получи отговор и като се намръщи, стана, за да отвори. Когато се беше облякъл, по навик бе нахлузил кожен панталон и тежки обувки. Може би сега щеше да ги смени с цял куп жилетки и онези широки жълтокафеникави панталони за дядовци, които увисваха на задника и оставаха на мястото си само с помощта на тиранти. Да, защото това беше толкова секси…
Отвори вратата и усети, че губи дар слово.
Рот стоеше в коридора, изглеждащ досущ като краля, който беше, облечен изцяло в черно, с онези свои тъмни очила. Зад него, образували полукръг, братята. Блей и Джон Матю бяха като война, чакаща да избухне, въоръжени до зъби и готови за битка.
— Здравей, стари приятелю — каза Рот и му протегна ръка. — Искаш ли да се присъединиш към партито?
Тор преглътна с усилие.
— Какво, а… ъ… моля?
Рот просто сви рамене.
— Сакстън направо ме подлуди с приказките си за правилата и процедурите, свързани с човешките ресурси. Очевидно в наши дни трябва да предупредиш някого, преди да го уволниш. Нали се сещаш, да му предложиш преквалификация, да бършеш задника му вместо него, такива неща. Преди да го уволниш.
— Освен това няма какво да си кривим душите — обади се Рейдж. — Ти си най-трезвомислещият от всички ни.
— Ами да, изобщо използваш главата си, не задника си като нас — подхвърли друг.
— Сякаш при Рейдж има някаква разлика…
Холивуд се обърна рязко и изгледа свирепо Ви.
— Да ти го начукам…
— С какво?
Рот закри лицето си с ръка.
— Исусе, ще престанете ли? — Свали ръка и каза изтощено. — Така че нека просто те сложим на изпитателен срок, става ли? Страхотно. Радвам се, че можем да оставим това зад гърба си. — Кралят го сграбчи и го притегли в крепка прегръдка. — А сега да вървим да оправим нещата с Кор, както трябва. Бет отиде да каже на Есен, защото няма време да го направиш ти, трябва да тръгваме веднага.
Замаян, но с бързо разсейващо се объркване, Тор наведе очи и ги избърса скришом. Много, много отдавна беше избран да се присъедини към Братството и нито веднъж и през ум не му беше минало, че някой ден би могъл да не бъде част от него по каквато и да било друга причина, освен смъртта си. Ала определено си го беше заслужавал — и много повече — заради онова, което беше направил.
И макар че да сравнява отмяната на присъдата си с нещо като загубата на жена си и сина си, то бе напомняне, че съдбата не беше абсолютно жестока.
— Да — каза с дрезгав глас. — Да го направим.
Думите му бяха последвани от възторжени възгласи и сериозна доза потупване по гърба. И, да, искаше му се да намери своята шелан и да поговори с нея, но в този миг големият часовник в коридора се обади, отмервайки часа.
Нямаше повече време. Беше полунощ.
Братството и шайката копелета трябваше да се опитат да сключат мир. А той трябваше да отиде и да погледне брат си в очите.
Докато отново приемаше физическите си очертания пред изоставения склад, Ви подуши въздуха и остави инстинктите си да поемат контрола.
Естествено.
Петнайсета улица и Маркет Стрийт беше добро място за тази историческа и потенциално опасна среща, помисли си. Старата, подобна на плевня постройка беше напълно изоставена, с достатъчно изпотрошени стъкла по високите си прозорци, та ако се наложеше да се изнесат на пожар, нямаше да имат никакъв проблем.
Вървеше напред, с Рейдж от дясната и Бъч от лявата си страна, и беше страхотно, че може би отиваше към потенциален конфликт. Винаги имаше желание да се бие и си мислеше, че ако копелетата не се окажеха тотални задници, след като приключеха тук, той и братята можеха да отидат да си потърсят лесъри.
Или пък можеше да отиде някъде другаде сам и да свърши нещо друго.
И в двата случая знаеше, че не се налага да се прибере у дома през следващите шест часа, и възнамеряваше да се възползва от това време.
По дяволите, наистина ли щеше да…
Все тая, помисли си, докато слагаше край на тези умствени акробатики. Ако имаше нещо, което не бе нужно да си гений като него, за да знаеш, то бе, че ако влезеш в битка разсеян, много скоро няма да ти се налага да се тревожиш за каквото и да било, защото на другата сутрин ще се събудиш мъртъв.