Складът приличаше на изоставен кафез, простиращ се върху няколко хиляди квадратни метра, с ръждясали, гниещи стени и метален покрив, който се държеше на честна дума. Имаше цял куп врати и след като минаха покрай отредената им страна на сградата, тримцата зачакаха сигнала за влизане, който Фюри и Зи щяха да дадат, след като се уверяха, че вътре е чисто.
Долепил гръб до стената, стискайки пистолети в ръце, Ви се огледа наоколо. Видимостта беше фантастична, нямаше дървета, които да спират погледа, нищо друго, освен още изоставени сгради, купчини отломки и тротоари, простиращи се надалече в тази пустош от индустриалната ера, която толкова дълго бе издържала тази част на града…
В същия миг, в който телефоните на всички се обадиха, оповестявайки, че вътре е чисто, на празния парцел насреща им пет фигури се появиха една по една.
Ви извади телефона си и изпрати съобщение: Тук са. Ще се приближим.
Не беше нужно да казва на Рейдж и Бъч какво да правят и затова ги обичаше. Тримата просто поеха през твърдия сняг, минаха през една пряспа и излязоха на пътя. Сякаш играеха по съвсем същите правила, шайката копелета тръгнаха към тях, едрите им тела се движеха в синхрон, оръжията им бяха извадени, но не и вдигнати, Кор беше в центъра.
Двете групички се срещнаха по средата на пътя.
Вишъс заговори пръв.
— Добър вечер, момчета. Как я караме?
Не долови нито дружелюбност, нито вражда от страна на другите бойци. Е, освен от типа най-вляво: излъчването му беше такова, сякаш би искал да бъде агресивен, но Ви имаше чувството, че това беше обичайното му състояние и нямаше нищо общо с настоящата ситуация.
Ви не свали пистолетите си, но и не настоя те да приберат оръжията си, макар това здравата да го изнервяше. Разоръжаването щеше да се състои вътре.
— Готови сме да ви последваме — заяви Кор ясно.
— Добре. — Ви ги изгледа един по един. — Ето как ще го направим. Ще ви съпроводим вътре и ще си направим малко парти с ордьоври и питиета. След това ще идем да изгледаме някое представление и ще довършим вечерта, като се развихрим по магазините и си направим маникюр и педикюр. Как ви се струва? Страхотно. Тръгвайте, шибаняци.
Кор изобщо не се поколеба и Ви го сметна за добър знак.
Останалите го последваха.
Това бе още по-добър знак: ако тези момчета бяха готови да си оставят гърбовете незащитени, значи, му се доверяваха.
Ви тръгна след тях, обратно през пряспата и онази „поляна“ от сняг и лед. Когато стигнаха до вратата, подсвирна кратко и в миг тя се отвори, задържана широко от Джон Матю.
Докато влизаха един по един във ветровитото помещение, копелетата бяха, общо взето, толкова нехайни, колкото затворници на път към електрическия стол. Не нарушиха обаче строя си, докато се оглеждаха наоколо, и никой не започна да стреля, докато вървяха напред.
Ви беше готов да се обзаложи, че преценяваха същите изходи, както и братята. Същите врати. Същите греди на тавана. Същите прозорци без стъкла.
— Спрете тук — нареди им.
И те се подчиниха.
Време бе представлението да започне, помисли си Ви, докато заставаше пред тях.
— А сега, господа, преди да доведем краля, боя се, че ще трябва да ви помолим да се съблечете. — Той посочи циментовия под. — Всички оръжия — ей там. Бъдете послушни и ще си ги получите обратно. Не го ли направите, ще ви оставим облени в кръв върху тях.
61
Тор се отдели от стената, до която стоеше с думкащо в гърдите сърце. Би трябвало да стои на позиция до западната врата, но просто не можеше да остане на мястото си. Краката му го носеха неудържимо напред, очите му бяха приковани в Кор.
— Къде отиваш? — изсъска Блей след него.
— Просто малко по-близо. Ти стой тук.
Малко по-близо друг път. Отиде досами мястото, където шайката копелета стояха насред празния склад.
Гласът на Ви отекваше под високия таван.
— Тук — повтори той, кимвайки към краката си.
Това, знаеше Тор, щеше да покаже много. Ако копелетата се възпротивяха на заповедта да свалят оръжия или да се оставят да бъдат претърсени, би било основателно да се предположи, че си имат работа със засада с мащабите на троянския кон. Но ако…
Един по един бойците на Кор се подчиниха на нареждането, пускайки пистолети и ножове върху циментовия под и изритвайки ги към Вишъс. Дори Кор свали онази своя огромна коса от гърба си и я бутна към Ви.
— Да помогнеш с обиска ли си дошъл? — попита Ви. — Или искаш да ми услужиш с гланца си за устни?
На Тор му отне миг, докато осъзнае, че говори на него.
— Ще ги обискирам.