Другият брат кимна и под погледите на Бъч и Рейдж, които се взираха в копелетата така, сякаш бяха гранати с извадени предпазители, Тор се приближи до Кор и го погледна право в очите.
Господи, защо не го беше забелязал досега? Та те имаха съвсем същия цвят като неговите.
— Тор? — попита Ви остро. — Какво правиш, мой човек?
И челюстта. Същите очертания като неговата. Тъмната коса. Горната устна отвличаше вниманието и ти пречеше да видиш останалото, но сега, когато гледаше отвъд нея?
Тор усети как върху рамото му ляга тежка ръка, а после гласът на Ви отекна в ухото му.
— Наистина бих предпочел, ако някой ще прави нещо глупаво, да бъде един от тях. Нека да не бъде един от нас, става ли?
Кор отвръщаше на погледа му спокойно, без страх или агресия: мъж, който бе приел съдбата си и не се страхуваше от онова, което го очакваше. Нямаше как да не го уважаваш за това.
— Тор, забрави ли за изпитателния срок?
Тор кимна разсеяно, без да го чува наистина. Работата беше там, че след като Уелси бе умряла с неродения му син в утробата си, се беше питал какво ли би било да погледне в очите на някого, в чиито вени течеше същата кръв. Загубата на тази възможност бе още нещо, по което да скърби.
Никога не си бе помислял, че една нощ ще срещне погледа на брат си.
— Какво смяташ да направиш? — попита Кор тихо.
Едва тогава Тор осъзна, че не беше свалил оръжие. Преди да успее да направи нещо по въпроса, Ви се обади:
— За твое сведение, днес си жив благодарение на него.
Това най-сетне привлече вниманието на Тор и той погледна към Вишъс.
— Моля?
— Попаднах на едно клипче, на което този задник тук те защитава от един лесър. Истинска класика. Часове наред го гледах по-рано днес.
— Почакай, какво?
— Помниш ли, когато опита да се превърнеш в решето, като навлезе под дъжд от куршуми? Славни времена бяха. — Ви направи физиономия. — Хей, имам идея. Защо не го добавиш във фейсбука си? Така ще може да чакаш деня, в който ще излезе пост със спомен с него. Толкова затрогващо. А сега го претърси или се върни на шибаното си място.
Тор знаеше точно за какво говори Ви, спомняше си мига, в който бе пренебрегнал собствената си смъртност и законите на физиката, и бе навлязъл в огневата линия на врага.
— Вярно ли е? — попита, мръщейки се срещу Кор.
Копелето кимна веднъж и той изпусна дъха си.
— Защо?
— Сега това няма значение.
— Напротив, важно е. Защо?
Кор погледна към Ви, сякаш се опитваше да прецени дали братът е на път да изгуби цялото си търпение.
Твърде късно, помисли си Тор. Обаче, майната му — може би никога вече нямаше да има тази възможност да попита.
— Защо? — настоя. — Бяхме врагове.
Когато Кор най-сетне отговори, гласът му със силен акцент не трепваше.
— Беше толкова храбър. Изложи се под дъжда от куршуми без страх. Независимо от позициите ни по онова време, не исках един толкова смел воин да бъде убит по този начин. В равностойна битка, да. Но не и по този начин. Така че застрелях стрелеца.
Тор примига и си помисли за всичко, което би пропуснал, ако беше загинал през онази нощ. Есен. Шанса да бъде част от сключването на този мир. Бъдещето.
С крайчеца на окото си зърна някакво движение…
Не, беше просто Ласитър. Падналият ангел беше тук и в това нямаше нищо чудно. Той бе като кварталната клюкарка, надничаща иззад оградата си всеки път когато се разиграваше някаква драма.
Тор отново впи поглед в тези тъмносини очи, досущ като неговите. Свали единия си пистолет и прибра другия в кобура.
След това протегна десница.
Кор сведе очи към нея. След един дълъг миг я пое… и двамата братя стиснаха ръце за първи път.
Макар че само единият от тях го знаеше.
От мястото си в далечния ъгъл на склада Куин наблюдаваше как се развива всичко: шайката копелета влязоха в изоставената сграда, спряха в средата, изслушаха Ви и се освободиха от оръжията си. Всичко вървеше по план.
А после Тор пристъпи напред и всички затаиха дъх.
Но не и Куин. Братът нямаше да направи нещо глупаво. Като за начало, това не му беше в природата. Освен това притежаваше чест…
— Какво? — изпръхтя, когато Ви взе да дрънка нещо за това как Кор бил спасил живота на Тор.
О, Куин с очите си беше видял онази малка самоубийствена интерлюдия, онова умопомрачение. Това бе една от историите, за които братята си шепнеха, когато бяха пияни в три следобед и наоколо нямаше никой друг, вписване в каталога на миналото, което правеше цената на травмата от войната толкова истинска.