Обаче какво, по дяволите? Откъде Ви имаше видео запис? От охранителна камера? От някой човек, спотаил се наблизо? Какво значение имаше…
Една фигура се материализира изневиделица до Куин и той замалко да натисне спусъка, ала русо-чернокосата глава не можеше да бъде сбъркана.
— За куршум ли се молиш? — попита.
— Оръжията ти са безсилни срещу мен — отвърна ангелът с глас като на Дарт Вейдър.
— За бога…
Изведнъж Ласитър навря лице в неговото и в странно оцветените му очи нямаше помен от шега.
— Приготви се.
— За какво?
В този миг Рот се материализира в средата на помещението до Вишъс. И именно заради това бяха избрали подобно празно място. Тук нямаше нищо, което да се изпречи на пътя му, нищо, което да го препъне, нищо, което да го затрудни или да го накара да изглежда слаб, като го принуди да разчита на един от братята, за да се придвижва.
Човече, помисли си Куин, докато преценяваше едрите тела на копелетата. Наистина не му харесваше да са толкова близо до краля, дори и невъоръжени.
— Значи, това наистина ще се случи, а? — Куин поклати глава към копелетата и Братството, застанали така близо един до друг. — Едно ще ти кажа — никога не съм вярвал, че ще доживея подобна нощ.
Когато не получи отговор от Ласитър, погледна към него. Падналият ангел беше изчезнал.
Куин отново се съсредоточи и заслуша, което не беше трудно. Гласът на Рот отекваше като църковен орган.
— Разбирам, че клетвата ви е към вашия лидер. Приемам това. Той обаче ми се врече във вярност и клетвата му обвързва и вас. Има ли някой, който не е съгласен с това?
„Не“, изрекоха решително бойците на Кор един по един и от начина, по който ноздрите му потръпваха, беше очевидно, че Рот изпитва миризмата им.
— Добре — заяви той, а после премина на Древния език. — Заповядам на събралите се тук да дадат обет на своя лидер в присъствието на краля, комуто той се е врекъл. Направете го сега, на колене, със склонена глава и вярно сърце.
Без нито дума или колебание, копелетата коленичиха един по един пред Кор и свели глави, целунаха кокалчетата на десницата му. И през цялото време Рот стоеше до тях и изпитваше въздуха, търсейки, ала очевидно не намирайки, следа от измама.
Когато всичко свърши, Кор се обърна към него.
Сърцето на Куин думкаше, докато се взираше в лицето на другия мъж. Макар между тях да имаше немалко разстояние, очите му се плъзнаха по онези черти, онези рамене, онова тяло. Спомни си как си разменят удари, вкопчени в схватка в Гробницата.
Спомни си Лейла, бременна с Лирика и Рамп.
А после отново чу Блей да му казва да се сдобри с Избраницата, така че техните отношения да бъдат както преди. Така че да могат да бъдат семейство. Така че да гледат миналото с разум, не с емоция.
С образа на малките си, кристално ясен в ума му, Куин гледаше как Кор коленичи пред Рот.
Кралят протегна пръстена с черния диамант, символа на престола, принадлежал някога на баща му и на бащата на неговия баща.
Пръстена, който може би Малкия Рот щеше да носи един ден.
— Преклони глава пред мен — нареди Рот на Древния език. — Вречи ми се в служба от тази нощ насетне. Нека между нас никога вече няма вражда.
Куин си пое дълбоко дъх. А после го изпусна, когато Кор сведе глава, целуна диаманта и заяви високо и ясно:
— Вричам ти се с живота и кръвта си. Никога няма да има никой над теб за мен и моите бойци, нито ще има вражда между нас, докато гробът не прибере смъртната ми плът. Това е тържествената ми клетва.
Куин затвори очи и на свой ред отпусна глава.
В същия миг, в който през всички врати на склада нахлуха лесъри.
62
Вратите на склада се отвориха една след друга с трясък и убийците нахлуха светкавично вътре. Това бе най-страшният кошмар на Вишъс.
Първото, което направи, бе да се хвърли към краля. Събори го с мълниеносна хватка и го закри с тялото си.
Което се оказа като да се мъчиш да удържиш побеснял див кон на земята.
— Ще останеш ли легнал, по дяволите! — изсъска Вишъс, докато наоколо изригваше битка.
— Дай ми оръжие! Дай ми шибано оръжие!
Изстрели. Ругатни. Размахани ножове. Всичко това — когато братята се хвърлиха в контраатака, а копелетата се втурнаха към оръжията си, за да помогнат.
— Не ме карай да те нокаутирам! — изръмжа Ви, докато обвиваше ръце около тялото на Рот и се опитваше да стане по-тежък. — По дяволите!
Воден от принципа, че един добър воин не остава задълго на земята (дори ако шибаният му живот зависеше от това), Рот успя да се изправи, въпреки че Ви се беше усукал около главата и врата му като шал.