Очевидно бе също така, че при цялата мощ, която притежаваше, да се погрижи никой от братята или копелетата да не умре в битка, не беше по силите му.
64
В крайна сметка битката в склада доказа, че войните се подчиняват на същите правила за начало, среда и край, както и всичко останало на планетата.
Онова, което извести края й, не беше тишина. Не, нищо не беше притихнало в студената, създадена от човеци пещера. Имаше твърде много стонове и тътрене на крака по циментовия под. Бойното поле бе осеяно с тела, движещи се и неподвижни, въздухът бе натежал от барутен дим и кръв.
— Свърши ли се?
При въпроса на Рот, Тор поохлаби малко хватката си. Съвсем малко. Беше обвил ръце и крака около огромното тяло на другия мъж, притиснато до стената в един ъгъл, самият той беше жив щит, предпазващ органите му, макар кралят да носеше бронирана жилетка.
Само че тя невинаги бе достатъчна.
А животът на Рот бе нещо, което никой от тях не бе готов да изложи на опасност.
— Е, свърши ли? — настоя Рот. — Вече не чувам шум от битка.
Главата на Тор беше извита на една страна и когато я надигна, вратът му изпука. Огледа се наоколо, мъчейки се да идентифицира телата, ала беше невъзможно да различи каквото и да било в тази касапница. Поне двайсет и петима мъртви, може би повече, лежаха върху студения циментов под, облян както с черна, така и с алена кръв.
Наистина се боеше, че и Братството бе дало жертви…
Една фигура се надигна от множеството тела.
Беше покрита с кръв и се движеше с усилие. И имаше пистолет. Само че въздухът беше прекалено натежал от дим, та Тор да различи дали е лесър, брат или копеле.
— По дяволите — прошепна.
Не искаше да стане, за да се бие, и да остави Рот без защита, защото той бе достатъчно глупав и бесен заради засадата, за да се опита отново да грабне оръжие…
Разнеслото се изсвирване бе същинска благословия.
И Тор изсвири в отговор.
Вишъс се обърна и закуцука към тях; походката му беше лоша, едната му ръка висеше под ужасен ъгъл. Но той беше корав тип и бе твърдо решен да се добере до своя крал…
Не беше Вишъс. А Кор, осъзна Тор, когато фигурата дойде по-близо. Кор бе този, който идваше към тях.
Очевидно беше тежко ранен, кръв течеше от рани по цялото му тяло.
— Трябва да изведем краля от тук — прошепна дрезгаво. — Ще отида да разузная обстановката.
— Почакай. — Тор сграбчи ръката му. — Ранен си.
— А ти си щитът на нашия крал. Прекалено опасно е да бъде оставен незащитен. Няма значение дали аз ще умра. Ако той загине, свършено е с надеждата за расата ни и Омега ще победи.
Тор се взря в очите на родния си брат.
— Ако успееш да се измъкнеш от тук, навън ще намериш помощ. Четири пресечки на запад. Казано им бе да не идват, освен ако не бъдат повикани. Не искахме да излагаме лекарите си на опасност.
Кор кимна.
— Ще се върна.
А после с невероятна демонстрация на воля и сила се дематериализира. Въпреки че беше тежко ранен.
— Ще трябва да му подарим златен часовник или нещо такова — измърмори Рот.
— Не ти ли подаряват часовник, когато се пенсионираш?
— Да не мислиш, че ще се бие отново след нещо подобно?
Тор зачака. Чакаше и чакаше. И се мъчеше да овладее паниката си, че онези, които обича, са мъртви или умират наблизо, а той не прави нищо, за да им помогне.
Казваше си, че стига да не чуе куршуми или нещо подобно, Кор може би бе успял да стигне до…
В началото звукът беше слаб, бръмчене в далечината, което постепенно се усилваше, докато не дойде толкова близо, че разтърси паянтовите стени на сградата…
Черният мерцедес S600 нахълта в склада на пет-шест метра от Тор и Рот сред дъжд от отломки, посипали се върху раменете и главата на Тор.
Кор изскочи от задната седалка, а Фриц свали стъклото откъм мястото на шофьора, набръчканото му провиснало лице беше изпълнено с тревога.
— Скачайте вътре, господари. Опасявам се, че човешката полиция много скоро ще бъде тук.
Тор понечи да се изправи, ала изтръпнали, краката му се подкосиха.
Кор бе този, който улови краля и почти го хвърли на задната седалка.
— Започва да ми писва да ме подмятат така! — изрева Рот.
Наред бе Тор — Кор го сграбчи с учудваща сила и го запокити като копие.
Само че Тор имаше други планове. Знаеше точно какво ще последва. Така че сграбчи ръката на копелето и като го издърпа след себе си, изкрещя:
— Давай, Фриц!
Догенът, който спокойно можеше да се състезава във Формула 1, натисна газта, изви волана и със завой, от който гумите изсвириха, обърна колата така, че вратата се затвори сама. Миг по-късно мерцедесът изхвърча през стената в снега навън, сякаш току-що бяха обрали банка.