Разширени от изумление, очите на Кор обходиха задната седалка.
— Не бе нужно да ме спасяваш.
Тор се замисли за миг. А после си каза: майната му. Кой знае колцина бяха загинали там вътре и дали Кор изобщо щеше да оцелее, като се имаха предвид раните му. И дали Фриц щеше да успее да ги отведе на безопасно място.
— Сякаш бих изоставил брат си.
В първия миг Кор бе решен да изтълкува чутото по друг начин. Несъмнено имаше проблем с превода, макар думите определено да звучаха на английски.
— Извинявай… какво каза?
Рот също се приведе напред, така че Тор, притиснат между тях, бе единственият, който остана облегнат назад.
— Да — каза кралят, докато колата се носеше с рев на двигателя и ги подмяташе насам-натам. — Какво беше това?
Тормент погледна Кор право в очите.
— Аз съм син на Харм. Също като теб. Ние сме братя.
Сърцето на Кор задумка толкова силно, че главата го заболя. А после почувства как погледът му се приковава върху лицето на Тор, сякаш бе надарен със собствена воля.
— В очите — каза братът. — Ще го видиш в очите. И, не, аз също не го познавах, не и наистина. Доколкото разбирам, не е бил добър мъж.
— Харм? — измърмори Рот. — Не, не беше. И това е всичко, което ще кажа по въпроса.
Кор преглътна със свито гърло.
— Ти… ти си ми брат?
Но нима наистина имаше нужда от потвърждение? Тормент беше прав, тези очи… те имаха същата форма и цвят като неговите.
— Да — отвърна Тор дрезгаво. — Аз съм твой брат.
През главата на Кор препуснаха безброй неща — откъслечни образи, ехо от скръб, спомени за самота. В крайна сметка, докато мерцедесът хвърчеше със скорост, издаваща, че бяха стигнали магистралата, единственото, което бе в състояние да стори, бе да наведе очи и да потъне в мълчание.
Когато получиш нещо, за което тайно си копнял, но никога не си очаквал, когато неочаквано разкритие закърпи дупка, зееща до този миг в живота ти, нерядко реакцията е шок, подобен на този, когато пострадаш тежко.
А може би беше точно това. Беше тежко ранен и губеше умствените си способности.
Не проговориха до края на пътуването, където и да ги отвеждаше то. Кор го прекара, загледан през затъмнения прозорец, докато кървеше върху себе си, върху седалката, върху… брат си.
След известно време — сякаш след цял един живот — започнаха да спират и тръгват, да спират и тръгват, да спират и тръгват. Най-сетне спряха и не тръгнаха отново. Рот начаса отвори вратата си, сякаш знаеше, че се намират на сигурно място, и Тор го последва навън.
Кор понечи да отвори откъм своята страна…
Ръката му се отпусна безсилно върху дръжката. Дори на втория опит.
Тор отвори вместо него и пъхна глава вътре.
— Ще се погрижим за раните ти. Хайде.
Братът — и негов брат — протегна ръка и Кор заповяда на тялото си да се раздвижи. То обаче не му се подчини. Като че ли беше…
Зави му се свят и той се уплаши, че е на път да изгуби контрол над стомаха си. Тръсна глава и заповяда на плътта си да му се подчини. И този път тя го стори. Смазаното му и пребито, простреляно тяло успя да слезе от колата и да направи крачка напред.
Само една.
Когато рухна, силни ръце се обвиха около него и му попречиха да се свлече на пода на това, което, изглежда, бе подземен гараж.
Тормент пое тежестта му с лекота.
— Държа те — долетя дрезгавият му глас.
С накъсана поредица от тромави движения Кор се улови за раменете на другия мъж и се отдръпна лекичко назад, за да го погледне в очите.
— Братко — прошепна той.
— Да — отвърна Тормент хрипливо и сълзите, овлажнили очите му, ги караха да греят като два сини сапфира. — Аз съм твоят брат.
Трудно бе да се каже кой кого прегърна пръв, ала ето че те се вкопчиха един в друг, воин във воин.
Много бяха последиците от тази нощ, които Кор си беше представял, много вероятности и непредвидени обстоятелства, които като добър лидер беше преценявал от всички страни.
Да открие семейството си, не беше сред тях.
И макар баща му да не се бе оказал храбрият воин, препуснал на гърба на коня си, за да го спаси… брат му определено беше.
65
Лейла скочи на крака в мига, в който Кормия се появи в двора.
— Кажи ми!
Ласитър си беше тръгнал отдавна, стопявайки се сред дъжд от златни искри, оставяйки я сама с ужаса й.
Другата Избраница бе като обезумяла.