Куин кимна, докато Блей отговаряше:
— Повече бойци никога не са излишни. А място определено не ни липсва. А и Фриц ще е на седмото небе, ще има повече гърла, за които да готви, повече хора, след които да чисти.
— И дяволите да го вземат, тях наистина си ги бива в битка. — Куин я погледна. — Без твоя мъж вчерашната нощ щеше да се превърне в трагедия, достойна за учебниците по история.
Кор не реагира на похвалата. Ако не се броеше леката червенина, опарила бузите му.
— Е, същото може да се каже и за братята.
Когато стигнаха до спалнята, където бяха малките, Куин бе този, който пристъпи напред и отвори вратата.
Блей влезе пръв, а Кор се поколеба за миг, преди да направи предпазлива крачка над прага. И още една. Сякаш се боеше, че под леглото се крие чудовище или нещо такова.
Лейла погледна към Куин. И улови ръката му.
— Благодаря ти! Благодаря ти за това!
Куин се поклони толкова ниско, че едва не докосна пода. Когато отново се изправи, сложи целувка върху челото й и промълви:
— Аз също ти благодаря. За децата ни.
Лейла стисна ръката му и пристъпи в стаята.
Кор беше спрял в средата и се взираше в люлките така, сякаш беше ужасен.
— Всичко е наред — каза тя, подканяйки го да се приближи. — Не хапят.
Първо го заведе при Рамп и когато сведе изпълнен със страхопочитание поглед към малкото дете, Кор получи в отговор смръщена гримаса.
Той се разсмя.
— Прескъпи съдби, това е истински воин.
Куин и Блей се приближиха, уловени за ръка.
— Нали? — съгласи се Куин. — И аз така мисля. Корав тип ми е той, нали, Рамп? А акането му е направо токсично. Много скоро ще го научиш.
Веждите на Кор подскочиха.
— Токсично…
— Метафора. Но само почакай да го помиришеш. Ще ти пораснат косми на гърдите, нищо че вампирите нямат такива.
— А това е Лирика — каза Лейла.
Кор се приближи до другата люлка с объркано изражение, а после всичко в него се промени. Очите му се наляха със сълзи и този път те се стекоха по бузите му. Погледна към Лейла и промълви:
— Изглежда досущ като теб.
Докато Кор се мъчеше да се овладее, Блей и Куин се приближиха зад него.
— Толкова е красива, нали? — каза Куин дрезгаво. — Също като нашата Лейла.
Лейла загледа как тримата огромни воини се навеждат над мъничкото момиченце и бе завладяна от огромна любов и усещането за завършеност. Изминали бяха дълъг, труден път, по който неведнъж можеше да изгубят всичко. Ала ето че бяха тук като семейство, свързано от кръв и по собствен избор.
В този миг осъзна, че Ласитър стои на прага на спалнята. Той допря показалец до устните си в едно демонстративно шшшшт, а после й намигна и изчезна.
Лейла се усмихна на искрите, които се посипаха по пода след него.
— Този ангел май ще се окаже по-подходящ за работата, отколкото предполага.
— Какво? — попита Кор.
— Нищо — промълви тя и като се приведе към него, го целуна.
А може би беше всичко. Кой би могъл да каже.
— Искаш ли да я подържиш? — предложи Куин.
Кор се сепна, сякаш го бяха попитали дали иска да вземе нагорещен ръжен. После обаче се съвзе, поклащайки глава, докато изтриваше мъжествено сълзите си, сякаш бузите му бяха изцапани с маркер или нещо такова.
— Не мисля, че съм готов за това. Тя изглежда… толкова крехка.
— Само че е силна. Във вените й тече кръвта на нейната мамен. — Куин погледна към Блей. — И има добри родители. И двамата. Ще го направим заедно, трима бащи и една майка, две деца. Бам!
Гласът на Кор стана дрезгав.
— Баща…? — Засмя се тихо. — Нямах си никого, а ето че имам шелан, брат, а сега и…
Куин кимна.
— Син и дъщеря. Като хелрен на Лейла, ти си техен баща.
Усмивката на Кор беше преобразяваща, толкова широка, че разтегли лицето му в нещо, което Лейла не беше виждала никога.
— Син и дъщеря.
— Точно така — прошепна тя с радост.
А после изражението му се смени, устните му изтъняха, а веждите му се сключиха, сякаш се готвеше за атака.
— Тя никога няма да излиза с мъж. Не ме интересува кой е той…
— Точно така! — Куин вдигна длан, за да я плесне в неговата. — И аз това казвам.
— Задръжте малко — намеси се Блей, докато другите двама пляскаха ръце. — Тя има пълното право да живее живота си, както поиска.
— Ами да — добави Лейла. — Тези двойни стандарти са абсурдни. Ще й бъде позволено…
Докато подхващаха спор, тя и Блей застанаха един до друг срещу Куин и Кор, които бяха рамо до рамо, скръстили яките си ръце пред гърдите.
— Бива ме с пистолетите — заяви Кор, сякаш това слагаше край на въпроса.