Лейла рухна на пода и костите й поеха удара със силен грохот. Предпази Лирика и Рамп обаче, притискайки ги в скута си, докато навеждаше глава и избухваше в сълзи.
Затиснат под Блей, Куин се мъчеше да се освободи.
— Не и докато не пуснеш пистолета — процеди Блей.
Метал издрънча върху дърво, когато пистолетът тупна на пода и Блей го блъсна настрани. А после Куин се освободи и скочи на крака. Изглеждаше така, сякаш бе попаднал в ураган — черната му коса беше разрошена, очите му — широко отворени, кожата — зачервена на някои места и бяла като платно на други.
— Всички вън — изплющя гласът на Рот. — Освен тримата родители.
Е, поне някой признаваше ролята му, помисли си Блей горчиво.
Очите му потърсиха Куин и ето че се взираше през хаоса наоколо в един мъж, когото смяташе, че познава почти толкова добре, колкото самия себе си.
Ала в този миг? В този миг виждаше един непознат. Напълно непознат. Очи, които беше съзерцавал в продължение на часове, устни, които беше целувал, тяло, което беше докосвал… Сякаш някаква амнезия бе изличила всичко, което бяха споделяли, превръщайки онова, което някога бе една интимна реалност, в нещо толкова илюзорно, че сякаш не съществуваше.
Вишъс пристъпи в стаята.
— Първо проверка за оръжия.
Горната устна на Рот потръпна — определено не беше във възторг от прекъсването. Ала с логиката не можеше да се спори.
Ви беше експедитивен, освобождавайки Куин първо от два-три ножа и още един пистолет, а после Блей се изправи, разпери ръце и разтвори крака, макар да знаеше, че никой не се притесняваше неговият пръст да не натисне спусъка.
— Готово — оповести Ви, докато минаваше покрай краля и излизаше обратно в коридора.
— Кажи им да се разкарат — изплющя гласът на Рот.
— Имаш го.
При кралската заповед тълпата се дръпна от вратата, но не отидоха далече — очевидно чакаха да видят дали ще има повторни трусове. Така или иначе, вратата не можеше да бъде затворена — беше направена на решето.
Рот се обърна към Куин, изруга, а после попита рязко:
— Искаш ли да ми кажеш защо, по дяволите, стреля в къщата ми?
8
Докато вдигаше очи към тримата мъже, Лейла трепереше толкова силно, че й беше трудно да повдигне тялото си от пода. Онова, от което черпеше малкото сила, която й бе останала — Лирика и Рамп — бе в скута й, гънките на робата й ги обгръщаха и ги предпазваха от студа в стаята, писъците им бяха притихнали… Засега.
Искаше й се да избърше очите си, които беше приковала в краля, ала нямаше намерение да пусне малките дори за миг.
— Виждала се е с Кор — каза Куин, а дъхът му излизаше на бели облачета. — Зад гърба ни. През цялото това време, докато е била бременна. Искам да бъде лишена от правото да вижда малките ми и да се махне от тази къща. Дали ще бъде осъдена на смърт, или на изгнание, ти решаваш.
Жестокото аристократично лице на Рот се обърна към брата.
— Благодаря ти, че ми обясни каква е ролята ми във всичко това, задник такъв. И като стана дума за изгнание, точно сега го обмислям за теб, не за нея.
— Пробвай да откриеш, че Бет е спала с лидера на шайката копелета, докато е била…
— Мери си приказките — изръмжа Рот. — На път си да прекрачиш граница, която определено не би искал да прекрачваш. Всъщност махай се. Искам да говоря с Лейла насаме.
— Няма да оставя малките си.
Кралят погледна към Блей.
— Изкарай го от тук. Насила, ако се налага.
— Имам права! — кресна Куин. — Имам…
Рот се приведе напред.
— Имаш само това, което аз ти отпусна! Аз съм твоят господар, копеле, така че си затваряй шибаната уста и се пръждосвай от тук. Ще се разправям с теб, когато аз реша. Виждам, че си вън от кожата си, и дори бих могъл да те разбера, ако не се държеше така, сякаш управляваш света. Точно сега обаче единственото, за което ме е грижа, са малките ти, защото очевидно теб изобщо не те интересуват…
— Как може да го кажеш…
— Защото току-що насочи пистолет срещу майка им!
Застанал до Куин, Блей изглеждаше така, сякаш бе видял смъртта отблизо; изражението му беше смесица от концентриран ужас и тъга, ръцете му трепереха, докато отново и отново ги прокарваше през рижата си коса.
— Аз съм кралят, това е моята къща. Разкарай го от тук, Блей. Това е заповед.
Блей каза на Куин нещо, което останалите не чуха, и ето че Куин излезе от спалнята, а заскреженият килим поскърцваше под тежките му ботуши. Блей вървеше до него като телохранител.