Выбрать главу

— Не става дума за шайката ти копелета.

С тези думи Куин се нахвърли отгоре му, повеждайки с дясно кроше, което бе толкова точно и яростно, че бе като да те блъсне кола в лицето. Без енергия, почти никаква координация и голо тяло, което не отговаряше на команди по-сложни от „дишай“ и „мигай“, Кор отхвръкна от масата. Разпери ръце, за да се залови за каквото и да било, което би могло да спре падането му… и сграбчи ръба на носилката, събаряйки я върху себе си.

Куин вдигна импровизирания щит и го хвърли през рамо, сякаш не тежеше нищо. Трясъкът, с който носилката се стовари върху полиците, трошейки урните върху тях, беше като бомба, избухнала в коридора с факлите.

— Ти, копеле! — изкрещя Куин. — Ти, шибан задник!

Кор усети как го вдигат за косата и преди краката да успеят да му изневерят, тялото му последва носилката и полетя във въздуха, блъсвайки се в друга от полиците, а урните омекотиха удара толкова, колкото и купчина чакъл.

Свлече се върху каменния под, от който тазът му се строши като стъкло, или поне усещането беше такова, и той се претърколи по гръб, с надеждата да успее да се предпази по някакъв начин с ръце.

Куин скочи отгоре му, поставяйки по един ботуш от двете страни на тялото му. Наведе се и изкрещя:

— Тя носеше малките ми! Исусе Христе, можеше да ги убиеш!

Кор затвори очи пред кристално ясния образ на Лейла и нейното променящо се тяло, резултат от потомството на друг мъж — този мъж, — растящо в нея. А после в съзнанието му изникнаха още по-ужасни картини, плътта й — оголена за допира на друг мъж, скъпоценната й сърцевина — проникната от някой друг, не от него.

Изневиделица прилив на мощ съживи тялото му, бензин изпълни онова, което допреди миг бе двигател, останал без гориво.

Без осъзната мисъл, той оголи вампирските си зъби и те се издължиха от само себе си, миризмата на обвързването му лумна срещу мишената, която щеше да убие с голи ръце.

Ноздрите на Куин се разшириха и той замръзна поразен.

— Ти майтапиш ли се… обвързал си се с нея? — Братът избухна в смях, отмятайки глава назад, но после рязко спря и изръмжа: — Е, аз се погрижих за нея в периода й на нужда. Набий си това в главата, копеле. Аз бях този, който я облада и облекчи болката й по онзи начин, по който само един мъж…

Огромната необуздана част на всеки мъжки вампир завладя Кор, разкъсвайки клаустрофобичния покров на немощ и отприщвайки воина в кръвта му, убиеца в мозъка на костите му.

Скочи и удари брата с цялата си сила, поваляйки го на земята. Двамата се затъркаляха към насрещната стена, променяйки позициите си, докато Куин също раздаваше юмруци. Кор беше по-некоординиран и беше по-лесно да бъде надвит, но пък той имаше на своя страна силата на обвързването си, мъжката нужда да защитава и брани, вродената ревност, всепоглъщащия инстинкт за притежание и те му даваха неудържимата воля да напада, докато не надвие съперника си.

Докато се биеха, стъпалата му станаха на решето върху натрошените урни, от носа му потече кръв, а единият му крак се влачеше безжизнено, но успя да нанесе на Куин удар с глава, а после използва цялата си сила, за да го оттласне от себе си. Противникът му политна към медицинското оборудване зад тях, размахал ръце за опора, каквато не можеше да намери, и Кор скочи с намерението да се приземи отгоре му и да го пребие до безсъзнание.

Ала Куин беше опитен воин и успя да извие тяло дори в падането си и незнайно как да се изправи навреме, за да стъпи здраво на крака и да грабне един от мониторите. Завъртя го в кръг и го запрати срещу Кор, както някой би метнал скала.

Без достатъчно време, за да го избегне, не и когато координацията му беше толкова лоша, Кор изгуби равновесие от удара, който изкара въздуха от дробовете му, когато мониторът се блъсна в тялото му. Нужен му беше обаче само миг, за да се съвзехме и да се претърколи, защото Куин беше грабнал друг от уредите, още по-голям от предишния.

Докато братът вдигаше респиратора, Кор знаеше, че е прекалено голяма и прекалено бавна мишена, та да не бъде улучен.

Така че, вместо да отскочи настрани, се хвърли към Куин. В последния момент се метна на пода, подпирайки длани върху камъните, и мобилизира и последния мускул в тялото си, за да опише дъга с долната половина на тялото си, подсичайки краката на Куин.

Докато братът падаше, респираторът се изплъзна от ръцете му и се стовари върху него и по изпръхтяването и ругатнята, които се разнесоха, Кор се досети, че трябва да го беше улучил на някое уязвимо място.

И наистина, Куин се сви на кълбо, сякаш беше ударен в корема.