— Лишаваш ме от родителските ми права? — попита тя дрезгаво.
Ужасът да изгуби малките си беше толкова всепоглъщащ, че едва бе в състояние да изрази страха си с думи. И в най-страшните си кошмари никога не си бе представяла, че може да се стигне дотук. Нито за миг не си бе помисляла, че последиците биха могли да бъдат толкова смазващи.
Но разбира се, когато попаднеш в челен сблъсък, е невъзможно да изброиш предстоящите си наранявания, особено ако си прекалено зает с маневри, опитващи се да избегнат въпросния удар.
Съдбата я беше довела дотук.
Също както и собствените й решения.
Не можеше да се пазари нито с едното, нито с другото.
— Не — рязко каза Рот. — Няма да прекъсна връзката ти с децата. На Куин това няма да му хареса, но проблемът не е мой.
Лейла стисна очи, сълзи се процедиха изпод клепачите й и навлажниха ресниците й.
— Милостта ти не познава граници.
— Глупости. А сега трябва да вървиш. Знам места, които са сигурни, и ще ти осигуря транспорт. Събери си нещата.
— Но кой ще остане с тях? — Лейла се обърна рязко към люлките. — Малките ми… ох, прескъпа Скрайб Върджин…
— Куин. А после ще уредим да ги вземаш при себе си. — Кралят се прокашля. — Това е… редно. Трябва да мисля и за другите малки под този покрив. По дяволите, точно сега се чудя дали не се налага да евакуирам и последния обитател на тази къща. Исусе, защо не са ни нападнали все още, нямам представа.
Когато си представи, че няма да спи до Лирика и Рамп, че не тя ще ги храни през деня, че не тя е тази, която ще ги преповива, която ще ги утешава и къпе, усети, че се задушава.
— Но само аз знам от какво се нуждаят и аз…
— Сбогувай се, а после Фриц ще…
— Какво, по дяволите, е станало тук?
Рот се обърна, а Лейла подсмръкна и вдигна очи. Примейлът стоеше на прага на изкъртената врата, веждите му бяха сключени ниско над жълтите очи, тялото му беше препасано с оръжия и носещо мириса на нощта отвън.
— Добре ли си, Лейла? — попита той притеснено. — Прескъпа Скрайб Върджин, какво… Това да не са дупки от куршуми? Кой, по дяволите, е стрелял тук?! Децата добре ли са?
— Куин реши да се развихри със спусъка. — Рот скръсти ръце на гърдите си и поклати глава. — Малките са добре, но тя трябва да си върви. Навярно би могъл да й помогнеш да си тръгне от тук?
Фюри обърна рязко глава към краля и пъстроцветната му коса се люшна около широките му рамене.
— За какво говориш?
Рот разказа накратко историята с Кор, без да използва думи като предателство, измяна или наказуемо със смърт, но не се и налагаше. Всичко това и много повече се четеше между редовете. Но Рот така и не можа да довърши разказа си.
— Значи, затова е дошъл — прекъсна го Фюри.
— Кор я е използвал, да…
— Не! Куин! По дяволите! — Фюри пъхна пръсти в устата си и свирна толкова силно, че Лейла запуши ушите си с ръце. А после заговори забързано: — Куин се появи в Гробницата! Каза ми, че е поел смяната на Ласитър и… мамка му, каза, че някой щял да се присъедини към него. Изглеждаше особено, така че реших, преди да отида в хижата, да намина оттук и да се уверя, че когото и Блей да е намерил да го замести, ще отиде незабавно.
— Не! — извика Лейла. — Той не може да остане сам с…
— Ще убие Кор — изплющя гласът на Рот. — Проклятие…
Зейдист, еднояйчният близнак на Фюри, прекрачи прага, закопчавайки кобура на гърдите си.
— Какво?
Рот изруга.
— Ще го убие. Вие двамата вървете още сега! Аз ще доведа Вишъс!
Братята и кралят изхвръкнаха навън и Лейла побърза да излезе в коридора след тях, въпреки че нямаше какво да стори.
Тя бе обгърната в кошмар, както всички тях.
Пред голямата порта на пещерата Кор обърна гръб на приближаващия се с куцукане кървящ Куин и задърпа железните пречки, влагайки целия си инстинкт за оцеляване. Без никакъв резултат.
— Ще те убия — каза Куин дрезгаво. — С голи ръце. А после ще изям сърцето ти, докато е все още топло…
Кор понечи да се обърне и да подготви някаква защита срещу нападателя си, когато нещо проблесна на светлината на факлите и го накара да замръзне на мястото си. В първия миг не повярва на очите си. Беше толкова неочаквано, че дори надвисналата над него сигурна смърт не можеше да отклони вниманието му.