Стисна очи, тръсна глава и ги отвори широко, сякаш така щеше да види по-ясно.
От другата страна на пантите на портата имаше ключалка. И също толкова сигурно, колкото това, че слънцето залязва на запад, от механизма стърчеше ключ.
Докато тътрузещият звук от приближаването на Куин се усилваше, Кор пъхна разтреперана ръка и дръпна тежкото парче стар метал първо на едната, а после и на другата страна…
Механизмът се раздвижи и изведнъж онова, което допреди миг беше непоклатимо като скала, поддаде. Кор отвори портата и прекрачи навън.
Осъзнал за какъв колосален пропуск в сигурността става дума, Куин изруга и се хвърли напред, притиснал ръка към стомаха си. Ала Кор грабна ключа, затвори портата и откри — да, да! — че механизмът беше с двустранна ключалка.
Докато братът се хвърляше върху железните пречки с цялото си тяло, Кор пъхна ключа в ключалката, завъртя го в правилната посока и…
Заключи Куин в пещерата.
След това се дръпна назад, а братът беснееше зад железните пречки и стоманената мрежа, озъбен, ругаещ кошмар, Мрачен жътвар, чиято плячка се бе измъкнала.
Кор се приземи на голия си задник, треперещ толкова силно, че зъбите му тракаха.
— … те убия! — крещеше Куин, дращейки по стоманената мрежа, докато ръцете му не се обляха в кръв. — Ще те убия!
Кор погледна през рамо. Оттам долиташе свеж въздух и той знаеше, че не разполага с никакво време. Куин несъмнено щеше да повика подкрепление в мига, в който престанеше да се бори с железния си противник.
Изправи се с усилие и се олюля толкова силно, че трябваше да се подпре на стената на пещерата.
— Ще оставя ключа тук. — Слабият му треперлив глас се вряза в тирадата на противника му, карайки го да замълчи за миг. — Не искам нищо от теб или Братството. — Наведе се и остави ключа на земята. — Не ви желая нищо лошо, не храня вражда. Вече не се домогвам до престола, нито жадувам война. Оставям ключа тук като доказателство за намеренията ми… И се заклевам в жената, която обичам с цялата си душа, че никога вече няма да проникна в дома ви, тук или където и да било.
Отправи се към изхода, влачейки крака си, но после спря и погледна назад. Срещна обезумелия разноцветен поглед на Куин и заяви ясно:
— Обичам Лейла. И никога, нито веднъж не съм притежавал тялото й… нито ще го сторя. Никога няма да я потърся, нито ще я видя отново. Искаш да умра? Е, аз вече съм мъртъв. Всяка нощ, в която тя живее с теб и твоите малки, аз умирам, защото не съм с нея. Така че целта ти е изпълнена.
С тези думи отново се отправи към изхода, молейки се незнайно как да успее да се дематериализира. Ала зрението му мъждееше и той не хранеше особена надежда, че това ще стане.
Силата го напускаше сега, когато обвързаният вампир в него вече не беше предизвикван от съперник. Нямаше особена причина да се опитва да избяга, тъй като просто щеше да попадне в същите ръце, от които се опитваше да се измъкне, но нямаше какво да стори. Ако извадеше късмет, може би щяха да го заловят в гората и да го застрелят като див глиган.
Ала кога ли късметът е бил на негова страна.
11
В имението на Братството, през четири врати от стаята, където се беше разиграла драмата с пистолета, Тор лежеше върху леглото си, напълно облечен. Докато се взираше в балдахина над главата си, се мъчеше да убеди сам себе си, че релаксира… и не успя. Железните му бедра, потръпващите пръсти, начинът, по който очите му се въртяха на всички посоки… беше толкова отпуснат, колкото ток, течащ през жица.
Затвори клепачи и единственото, което бе в състояние да види, бе онзи пистолет, размахван напред-назад, и куршуми, летящи в имението.
Целият свят като че ли беше излязъл извън контрол…
— Донесох ти чай.
Преди да успее да се спре, Тор посегна към пистолета под мишницата си. Ала в мига, в който долови мириса на своята жена и разпозна гласа й, отпусна ръка и се съсредоточи върху нея. Обичната му шелан стоеше пред него с любимата му чаша в ръка, очите й бяха тъжни и сериозни.
— Ела. — Той се протегна, за да улови ръката й. — Ти си онова, от което имам нужда.
Придърпа я да седне до него, благодари й за чая и остави чашата настрани. А после с тръпка на облекчение я притегли върху гърдите си, обви ръце около нея и я притисна до сърцето си. — Лоша нощ — каза в уханната й коса. — Наистина лоша нощ.
— Да. Толкова се радвам, че никой не пострада, а освен това е рожденият ден на Уелси. Наистина, наистина лоша нощ.
Тор я отмести съвсем лекичко, за да се взре в лицето й. След смъртта на бременната му шелан от ръката на врага беше убеден, че никога вече няма да е способен да обича. И как би могъл след подобна трагедия? Ала тази добра, търпелива, предана жена, която сега стоеше пред него, беше отворила сърцето и душата му, давайки му живот, когато той беше мъртъв, светлина във вечния му мрак, питание в глада му.