Выбрать главу

— Как е възможно да си такава? — зачуди се, проследявайки очертанията на бузата й с върха на пръстите си.

— Каква?

Тя протегна ръка и приглади назад белия кичур, появил се в косата му, когато Уелси бе умряла.

— Никога не си изпитвала неприязън към нея, нито… — Трудно му бе да признае на глас пред Есен несекналата си привързаност към мъртвата. Никога не бе искал тя да се чувства по-маловажна. — Нито към чувствата ми към нея.

— И защо да го правя? Кормия никога не е изпитвала огорчение от това, че на хелрена й му липсва единият крайник. Нито пък Бет заради слепотата на Рот. Обичам те такъв, какъвто си, не какъвто би бил, ако никога не беше обичал друга, ако не я беше изгубил, а с нея и възможността да бъдеш баща.

— Би могла да бъдеш единствено ти — прошепна Тор, навеждайки се, за да долепи устни до нейните. — Да си единствената, с която бих могъл да бъда.

Усмивката й беше като сърцето й — открита, непресторена, приемаща.

— Колко удобно, при положение че аз изпитвам същото към теб.

Тор задълбочи целувката, но после изведнъж спря. И тя разбра защо, така както го разбираше винаги: не можеше да бъде с нея тази нощ или този ден. Не и докато не удареше полунощ. Не и докато рожденият ден на Уелси не отминеше.

— Не знам къде щях да бъда без теб. — Тор поклати глава, мислейки за настроението, в което бе, когато влизаше в пещерата, за да убие Кор. — Искам да кажа…

Докато Есен изглаждаше бръчката между веждите му, той се върна още по-назад във времето, към мига, в който Ласитър се беше появил насред гората, носещ торба, пълна с храна от „Макдоналдс“, и настояващ Тор да се върне при братята. Падналият ангел беше отказал да слуша каквито и да било доводи (което се бе оказало запазената му марка) и в крайна сметка те се бяха върнали обратно в имението.

Тор се бе намирал на косъм от смъртта, след като кой знае откога беше оцелявал сам в гората, пиейки единствено еленска кръв и нищо друго. По онова време беше имал план: опитвал се бе да умре от изтощение, защото не искаше да провери доколко е вярно суеверието, че самоубилите се не отиват в Небитието.

В размътения му ум да умре от глад бе изглеждало различно от това да си пусне куршум в черепа.

Ала това не беше неговата съдба. Така както да се върне в тази къща с падналия ангел не беше неговото спасение.

Не, него дължеше на жената пред себе си. Тя и единствено тя го беше спасила, любовта им бе онова, което го беше върнало от ада. С Есен перспективата да остане жив бе претърпяла коренна промяна и макар че все още имаше лоши нощи като тази, имаше и добри.

Тор отново се съсредоточи върху своята жена.

— Любовта ти ме преобрази.

Господи, беше почти така, сякаш Ласитър бе знаел как ще се развие всичко, бил е сигурен, че това е моментът Тор да се завърне и възкръсне за нов живот…

Той се намръщи, усетил някаква промяна в своята шелан.

— Есен? Какво не е наред?

— Извинявай. Просто се чудя какво ще се случи с Лейла.

Преди Тор да успее да отговори, някой заблъска по вратата, а подобна настойчивост можеше да означава само едно: викаха ги на оръжие. Да не би шайката копелета да бяха решили да нападнат?

Тор остави предпазливо Есен настрани, а после скочи от леглото и се хвърли към калъфа с кинжалите си.

— Какво става? — изкрещя. — Какъв е планът?

Вратата се отвори рязко — на прага стоеше Фюри, изглеждащ страховито.

— Куин е в Гробницата, сам с Кор.

Тор се вкамени за миг, докато премисляше различните възможни сценарии и стигна до заключението, че това означаваше само едно — ще му отнемат възможността да убие шибаното копеле.

— По дяволите, той е мой, не на Куин…

— Ти ще останеш тук. Нуждаем се от някой, който да е до Рот. Всички останали отиваме там.

Тор изскърца със зъби, задето го пращаха на резервната скамейка, но не беше изненадан. Пък и да пази самия крал едва ли можеше да се нарече понижение.

— Дръжте ме в течение.

— Естествено.

И като изруга, Фюри се обърна и се втурна навън заедно с останалите, чиито тежки ботуши вече думкаха по коридора със статуите.

— Върви — каза Есен. — Намери Рот. Това ще ти даде цел.

Тор погледна през рамо.

— Познаваш ме толкова добре.

Красивата му шелан поклати русата си глава.